О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.628
гр.С., .05.10. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1065/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 12.05.2010 год. по гр.дело № 3438/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 26 състав от 15.01.2009 год. по гр.дело № 10391//2007 год. в частта, с която е осъден ответника-касатор да заплати на Д. Т. А. от [населено място] сумата 4 862.39 щ.долара, представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на неправилно изплатени суми от банковата разплащателна сметка на ищеца извън рамките на даденото пълномощно от титуляра на сметката, както и сумата 39.36 щ.д. пропуснати ползи и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че по делото не е доказано наличието на претърпени вреди за ищеца, тъй като средствата по паричния му влог-предмет на спора са придобити по време на брака и следователно принадлежат общо на двамата съпрузи, поради което изплащането им на съпругата не представлява вреда, защото са употребени за нуждите на семейството. Неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл.428 ТЗ и съдържащата се в нея необорима презумпция, че ако титуляра не оспори писмено операцията в двуседмичен срок от уведомлението се счита, че я е одобрил.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага становище, че съдът се е произнесъл по редица материалноправни въпроси, свързани с приложението на нормите на чл.79 ЗЗД и чл.428/отм./ТЗ, които са от значение за изхода на делото, точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. Т. А. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се прави с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на СРС в осъдителната му част. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил извода за основателност на предявения иск, като е приел, че право на разпореждане със сумата по договора за разплащателна сметка има само титуляра при наличието на посочените от вложителя условия. Изложени са съображения, че с оглед конкретните данни по делото, неправомерно в нарушение на действуващата към момента на възникване на спорните правоотношения разпоредба на чл.426/отм./ТЗ извън дадените пълномощия от титуляра на сметката ответната банка е извършила плащания на трето лице, превишавайки посочените в представените й пълномощни лимити, с което е нарушила задълженията си по договора с ищеца и му е нанесла вреди в размер на неправилно изплатените суми-предмет на иска, включително лишавайки го от дължимата възнаградителна лихва върху тези суми за изминалия период. Наведени са доводи, че без значение за договорните правоотношения между страните по делото е дали средствата по разплащателната сметка са придобити по време на брака на ищеца, както и отношенията между бившите вече съпрузи. Прието е също, че предвидената в чл.428/отм./ТЗ оборима презумпция в случая не намира приложение, тъй като от представените по делото доказателства категорично следва, че ищецът не е знаел и не е давал съгласието си за извършените плащания доколкото те са извън пределите на конкретно посочените от него в пълномощните.
С оглед на изложеното ВКС счита за ирилевантен поставеният от касатора в изложението му материалноправен въпрос, че няма настъпили вреди в патримониума на ищеца, тъй като средствата по влога му са семейна имуществена общност според действуващия към него момент Семеен кодекс и сумите по процесните транзакции са изплатени на съпругата му. Това е така, защото предвид възникналото договорно правоотношение по договора за разплащателна сметка по чл.426/отм./ТЗ поначало без значение за изхода на спора е произхода на вложените средства по сметката и дали същите са придобити по време на брака на ищеца, тъй като страни по този договор са банката и титуляра на сметката. Касае се за договорна отговорност, настъпила в резултат на неизпълнение от страна на банката на задълженията по конкретен договор. Съгласно действуващата към момента на възникване на спорните правоотношения специална нормативна уредба и клаузите на процесния договор, плащане от банкова сметка може да става само по нареждане на титуляра до размера и условията поставени от него. Никой друг не може да се разпорежда с тези средства, нито може да придобие правата-предмет на този договор, в който смисъл са и изводите на въззивния съд. В тази връзка ответникът неправомерно се е разпоредил с процесните суми в полза на лице, което е чуждо на договорното правоотношение и в нарушение на дадените от титуляра пълномощия, поради което банката дължи възстановяването им на собственика на сметката.
Ирелевантен за изхода на настоящото дело е и поставеният от касатора въпрос дали е оборима презумпцията предвидена в чл.428/отм./ТЗ за мълчаливо одобряване от страна на титуляра на извършените от банката операции. В случая посочената презумпция въобще не намира приложение, тъй като от събраните по делото доказателства категорично следва, че ищецът не е знаел и не е давал съгласието си за извършените плащания доколкото те са извън пределите конкретно посочени от него в представените пред банката пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл.428/отм./ТЗ, задължение на банката е да уведомява титуляра за извършените операции, каквито данни в случая липсват.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето на съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, в.о., ІV-Г състав, постановено на 12.05.2010 год. по гр.дело № 3438/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/