1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София, 23.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 720 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата В. Л. В. чрез процесуален представител адв. П. С. С. срещу решение от 06.01.2011г. по гр. дело № 4132/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в състав, с което е потвърдено решение от 07.12.2009г. по гр. дело № 20863/2009г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 29 състав, с което В. Л. В. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 6 967,37 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м. февруари 2005г. до м. април 2008г. за определен недвижим имот, със законната лихва, считано от 11.12.2008г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1 164,76 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.04.2005г. до 19.11.2008г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 44990/2008г. на СРС, ГО, 29 състав, като са присъдени и разноски в размер 1 137,93 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: до кой момент е приложима правната норма на чл. 111, б. „в” ЗЗД и позоваването на погасителна давност.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени предявените искове за заплащане на суми в размер 6 967,37 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от м. февруари 2005г. до м. април 2008г. за определен недвижим имот, със законната лихва, считано от 11.12.2008г. до окончателното плащане на сумата, и 1 164,76 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.04.2005г. до 19.11.2008г. Делото е търговско, тъй като предявените искове са по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ – продажба на топлинна енергия за битови нужди и обезщетение за забава. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 15.02.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Л. В. срещу решение от 06.01.2011г. по гр. дело № 4132/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: