6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София, 14.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3683 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. С. срещу решение № 1413 от 08.07.2013г. по т. дело по несъстоятелност № 3473/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 671 от 04.07.2011г. по т. дело № 1759/2009г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-2 състав е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място], определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г., открито е производство по несъстоятелност на посоченото дружество, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, назначен е временен синдик и е определена дата на първото събрание на кредиторите.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС по чл. 290 ГПК:
1. Въззивното решение противоречи на решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г., според които, за да се прецени дали длъжникът е оборил презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ /предположение за неплатежоспособност/, следва съдът да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника като обективно състояние.
2. Обжалваното въззивно решение противоречи на решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ІІ т. о., с което е възприето, че когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия от длъжника /договори с трети лица/, то институтът на несъстоятелността като универсално производство за принудително изпълнение е неприложим.
Ответникът [фирма], [населено място], област В. чрез процесуален представител адв. А. Т. оспорва касационната жалба и релевира възражение за нейната недопустимост поради подаването й след срока по чл. 633 ТЗ – решението на САС по чл. 630 ТЗ е обявено в Търговския регистър на 11.07.2013г. и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на обявянето му в Търговския регистър, а касационната жалба е подадена в САС с вх. № 8308/19.07.2013г. Ответникът поддържа евентуално становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд е спазил задължителната практика на ВКС като е изследвал коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника, обосновал се е защо възприема заключението на вещо лице Й. от 12.06.2013г. във втория му вариант. Решаващият съдебен състав е приел, че длъжникът не е ангажирал доказателства, че неизпълнението на задълженията се дължи на временни затруднения или че разполага с достатъчно имущество, достатъчно да покрие задължението му без опасност за кредиторите и въз основа на това приема, че не е оборена презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ. Според ответника посоченото решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ІІ т. о. разглежда различна хипотеза и цитираното изречение от него е използвано извън контекста на цялото решение. Наличието на вземания не доказва временни затруднения, тъй като същите са със срок над 1 година и по тези вземания няма плащания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на ответника за нейната недопустимост поради подаването й след срока по чл. 633 ТЗ е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 633, ал. 1 ТЗ решенията по чл. 630 ТЗ подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър. Като съобрази, че обжалваното въззивно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявено в търговския регистър на 11.07.2013г., а касационната жалба е подадена с експресна поща чрез Е. Експрес на 18.07.2013г., в 22.36 ч. /стикер №[ЕИК]/, настоящият съдебен състав счита, че срокът по чл. 633, ал. 1 ТЗ е спазен, като в случая приложение намират и разпоредбите на чл. 60, ал. 5 и чл. 62, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
За да обяви неплатежоспособност на [фирма], [населено място] и открие производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ: 1/ изискуеми, в случая безспорни парични задължения по търговски сделки на длъжника към кредитора [фирма] на посочените в молбата по чл. 625 и сл. ТЗ основания – влязло в сила арбитражно решение; 2/ длъжникът е търговско дружество и е в обективна невъзможност да изпълни изискуемите парични задължения; спирането на плащанията се дължи на липса на краткосрочни активи с достатъчна степен на активност да покрият краткосрочните задължения. Изследвайки имущественото състояние на длъжника, решаващият съдебен състав е кредитирал допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице С. Ф. Й., прието във въззивното производство, като е игнорирал счетоводните записвания по сметка 501 „Каса в лева” за парични средства в брой в размер на 233 000 лв. поради непредставяне на инвентаризационен опис и сравнителна ведомост за наличието им и е включил в баланса задължението на длъжника към кредитора [фирма]. Изводът, че с наличините си активи длъжникът не е в състояние да покрие текущите си задължения, е аргументиран с установените от въззивната инстанция въз основа на допълнителното заключение обстоятелства, че всички коефициенти на ликвидност към 31.12.2012г. са под установения минимум, дружеството няма финансова автономност, а коефициентът му на задлъжнялост показва висока степен на зависимост от кредиторите му. Предвид изложените съображения и поради липсата на ангажирани от длъжника доказателства, че неизпълнението на задълженията се дължи на временни затруднения или че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредитора по смисъла на чл. 631 ТЗ, въззивният съд е заключил, че презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ не е оборена.
За да направи извод, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2012г., решаващият съдебен състав е приел, че към посочения момент дружеството е в невъзможност да погасява изискуемите си парични задължения и към този момент показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост са под установения минимум, докато по отношение на твърдяната от кредитора дата на неплатежоспособност – 22.06.2009г. липсват ангажирани доказателства, а за следващите години към 31.12.2010г. и 31.12.2011г. затрудненията са имали временен характер, предвид коефициента на обща ликвидност на дружеството длъжник като водещ икономически показател, характеризиращ способността на дружеството да изплаща текущите си задължения към кредиторите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Видно от касационната жалба и изложението, релевантните правни въпроси се свеждат до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността и необходимостта от анализиране на финансово-икономическото състояние на длъжника. По отношение на тези въпроси не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и възможността на търговеца/търговското дружество да изпълни парично задължение по търговска сделка следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на решението. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. При спор относно финансовото състояние на длъжника и началната дата на неплатежоспособността, за да установи налице ли е неплатежоспособност и началната дата на спиране на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансовото състояние на длъжника, като изследва коефициентите за ликвидност, финансовата автономност на дружеството във връзка с преценка към кой момент длъжникът е спрял да обслужва задълженията си, към кой момент трайно не е бил в състояние да погасява задълженията си не само към кредитора, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, но и към останалите кредитори. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. В този смисъл са решение № 572/15.04.2003г. по гр. дело № 2279/2002г., ВКС, V г. о., решение № 428/07.06.2004г. по гр. дело № 2053/2003г., ВКС, ТК, І о., решение № 64/23.03.2010г. по т. дело № 959/2009г., ВКС, ТК, ІІ о., решение № 115/25.06.2010г. по т. дело № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл 290 ГПК. В настоящия случай като е отчел всички коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съобразил е високата степен на зависимост от кредиторите, временните финансови затруднения за периода 2010г.-2011г. и трайната невъзможност на длъжника да погасява изискуемите парични задължения през 2012г., поради което е направил извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на длъжника и е определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика. Доколко при обсъждане на събраните доказателства и изясняване на фактическата обстановка въззивният съд е приложил правилно правилата на логическото мислене е въпрос, относим към правилността /обосноваността/ на съдебния акт и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с цитираните и приложени решения на ВКС /решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. и решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ІІ т. о./ е неоснователен. Посочените съдебни актове не обосновават извод за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Различното решаване на въпроса за наличето на неплатежоспособност в приложените от касатора решения на ВКС, както и в решения по други дела, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, от конкретните доказателства по всяко едно от делата, зависи от различните коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост и установените по всеки отделен случай обстоятелства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са налице доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1413 от 08.07.2013г. по т. дело по несъстоятелност № 3473/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.