1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр. София, 22.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 386 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Танков срещу определение № 5741 от 26.03.2012г. по ч. гр. дело № 4445/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивно отделение, с което е потвърдено определение от 10.01.2012г. по гр. дело № 42803/2011г. на Софийски районен съд, 70 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 119, ал. 3 ГПК и делото е изпратено на Районен съд Бургас във връзка с направено възражение от ответника за неспазване правилата за местна подсъдност по чл. 105, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което по възражение на ответника за липса на местна подсъдност е прекратено производството по делото, образувано по иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 8 225,78 лв. – главница по незаплатени фактури във връзка с договор за предоставяне на права за разпространение на телевизионни програми по кабелни системи, 1 158,37 лв. – лихва за забава за определен период, разноските в заповедното производство, законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение, и делото е изпратено по подсъдност на местнокомпетентния съд – Районен съд Бургас. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, заявените претенции са под 10 000 лв. по търговска сделка и частната касационна жалба е подадена на 12.04.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Б. М. Г.” ЕАД, [населено място] срещу определение № 5741 от 26.03.2012г. по ч. гр. дело № 4445/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.