3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 08.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 54/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]-гр. София срещу Определе- ление №17585/31.10.2012 г. по ч.гр.д.№13753/ 2012 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 05.12.2011 г. по гр.д. №51868/ 2011 г. на СРС, 34 с., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед срещу солидарни длъжници [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за сумата 5716.44 евро, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят излага, че съдът неправилно е приел, че записът на заповед не е надлежно предявен, а е налице редовно предявяване с двете нотариални покани, при връчването на които нотариусът е спазил изискването на закона. Прави оплакване за неправилно приложение на ТР №1/ 2005 г. на ВКС, ОСТК. В Изложение на основания за допустимост на касационно обжалване сочи решените правни въпроси: При предявяване на запис на заповед допустимо ли е връчване на нотариална покана чрез залепване, Какви са правните последици от предявяването на запис на заповед на предявяване, Кои записи на заповед има предвид ТР №1/2005 г. на ВКС, ОСТК, и Когато записът на заповед е без определен срок, кога настъпва изискуемостта – с издаването или с предявяването му, по които въпроси поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №1/2005 г. на ВКС, ОСТК за значението на предявяването, и обжалваното определение противо – речи на: Р.№1/01.03.2010 г. по т.д.№ 520/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр. №292/07.04.2010 г. по ч.т.д.№ 225/ 2010 г. на ВКС, І т.о. и актове на Варненски районен съд, на СРС, на СГС, на Бургаски окръжен съд за залепване на съобщение по чл. 47 ГПК и за необходимостта от предявяване.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] и [фирма] – от [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, и че по търговско дело цената на искането не е до 10 000 лв.,намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал.3 т.1 и ал.4, вр.чл. 280 ал.2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането,с което е отказано издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 9 ГПК, съдът е приел, че Записът на заповед от 11.03.2008 г., е редовен от външна страна – съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ, но е платим на предявяване, което не може да бъде по-късно от 05.04.2013 г., и тъй като предявяване не е извършено с представените нотариални покани, защото връчването не е редовно – нотариусът е залепвал уведомление и никой от длъжниците не се е явил да ги получи, затова не се установява настъпила изискуемост на вземането.
От посочените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото, Върховният касационен съд в настоящия си състав, в съответствие с правомощията си по т.1 от ТР №1/19.02. 2010 г. на ВКС, ОКГТК, следва да конкретизира релевантните за делото въпроси по искането за допускане на касационно обжалване в следния смисъл: 1. За необходимостта от предявяване на запис на заповед с падеж на предявяване, въз основа на който се иска заповед за незабавно изпълнение и 2. Кога е спазен редът за предявяване на запис на заповед, извършено с нотариална покана.
По първия въпрос: дори и да е имало противоречива съдебна практика, посочена от жалбоподателя, включително и по приложе – нието на ТР №1/2005 г. на ВКС, ОСТК, вече има установена съдебна практика – постановени от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдилища актове, с които въпросът е решен в смисъл, че когато в записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването му за плащане, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо, за решаването на който въпрос не се прилага т.3 на ТР №1/28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, тъй като това ТР не се отнася за запис на заповед с падеж на предявяване. Към заявлението по искане за издаване на заповед по чл. 417 т. 9 ГПК трябва да се представят доказателства за извършено предявяване на издателя на записа на заповед, при липса на каквито вземането не е станало изискуемо и като извърши проверката дали записът на заповед е редовен от външна страна, и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съдът не може да издаде исканата заповед. В този смисъл са Опр.№ 859/03.12.2010 г. по ч.т.д.№911/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр.№776/05.11.2011 г. по ч.т.д.№733/2010 г.,ІІ т.о., Опр.№813/ 30.12.2009 г. по ч.т.д.№ 868/2009 г.,І т.о., Опр. № 852/17.01.2011 г. по ч.т.д.№ 852/10 г., ІІ т.о.
По втория въпрос: установена е съдебна практика, че при връчване на нотариална покана от нотариуса, съгласно чл. 50 ЗННД, се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК, поради което, за да се приеме, че са налице условията на чл. 50 ал. 4 ГПК за връчване на търговци, чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, трябва връчителят (нотариусът) преди това да удостовери, че не е намерил достъп до канцеларията на търговеца или че не намира някой, който е съгласен да получи съобщението. След това може да се приеме, че лицето, като не се явява в срока да получи книжата (нотариалната покана за предявяване на записа на заповед), с изтичането му се счита, че книжата са връчени, съгласно чл. 50 ал. 4 ГПК за търговец или чл. 47 ал. 5 ГПК за физическо лице. В този смисъл са Опр.№862 от 03.12.2010 г. по ч.т.д.№ 899/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр. №517/ 05.07.2011 г. по ч.т.д. №187/2011 г., ІІ т.о., Опр.№ 141/02.02.2010 г. по ч.т.д.№496/2009 г. на ВКС, І т.о.
Въззивният съд, като е приел, че не е налице редовно връчване на нотариалната покана и че не е настъпила изискуемостта на записа на заповед с падеж на предявяване, затова следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, е решил въпросите в съответствие с практиката на ВКС.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 17585 от 31.10.2012 г. по ч.гр.д. №13753/ 2012 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: