3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 745 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Н. Х. М. – Иванова от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. А. срещу определение от 27.04.2012г. по ч. гр. дело № 1034/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав, с което е потвърдено определение от 19.01.2012г. по гр. дело № 16940/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, I-15 състав, с което е върната искова молба вх. № 113438/09.12.2011г. и е прекратено производството по делото, образувано по иск, предявен от Н. Х. М. – И. срещу [фирма], [населено място] и Д. П. Т. като [фирма], [населено място], Плевенска област.
Частният жалбоподател релевира доводи за незаконосъобразност на определението. Поддържа становище за неправилност на извода, че специфичният иск, предвиден в чл. 464, ал. 1 ГПК, е насочен само срещу „привиден“ кредитор, съответно неговото вземане рефлектира върху възможността да се удовлетворят останалите кредитори по изпълнителното дело. В приложено изложение частният жалбоподател сочи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: дали искът по чл. 464, ал. 1 ГПК трябва да бъде насочен само срещу привиден кредитор; дали погасяването поради изтекла давност на кредитното правоотношение е действително и е погасено само правото на този кредитор да търси принудително изпълнение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Великотърновски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да направи извод за недопустимост на предявения иск и прекратяване на производството по него, въззивният съд е приел, че допустимостта на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК е обусловена от наличието на изготвено от съдебния изпълнител разпределение на сумите между присъединените кредитори, предявяване на претенцията срещу присъединен взискател и длъжника в производството в едномесечен срок от предявяване на разпределението, а в случаите, когато искът не е предявен в посочения срок и сумата е предадена на взискателя, кредиторът разполага единствено с възможността за предявяване на осъдителен иск. Доколкото от данните по делото е видно, че едномесечният срок не е спазен, решаващият съдебен състав е заключил, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, който не би довел до търсената от него защита.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от частния жалбоподател процесуалноправен и материалноправен въпроси са важни, но не са релевантни за спора, тъй като не са формирали волята на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Мотивите за прекратяване на производството по предявения иск не се изразяват в недопустимост на иска поради това, че такъв иск може да бъде насочен само срещу привиден кредитор, което не е направено, нито е формирано становище от съдебния състав относно погасителната давност. Изводът за недопустимост на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК е направен въз основа на приетата от въззивната инстанция липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск поради неспазване на едномесечния срок от разпределение на сумите, визиран в чл. 464, ал. 1 ГПК.
След като посочените от частния жалбоподател правни въпроси не са релевантни за настоящия спор, съдът не следва да се произнася и за наличието или липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.04.2012г. по ч. гр. дело № 1034/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.