4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 218/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.София, 04.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 218/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат К.Н. от САК срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 947/07.12.2010 год. по гр.дело № 670/2010 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 14.05.2010 год. по гр.дело № 4630/2009 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу ЗАД [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 15 000 лева, представляваща разликата над присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 16.07.2008 год. до предявения размер от 30 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен с оглед претърпените от пострадалия болки и страдания.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навеждат се доводи, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и разглеждането му ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма], [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен за сумата 15 000 лева предявеният от ищеца-касатор срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП за разликата над присъдения до предявения размер. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципът на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалия болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебномедицинската експертиза, съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил вида на травмите, продължителността на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, липсата на трайни сериозни последици за здравето на пострадалия при определянето на конкретния размер на дължимото обезщетение.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е релевантен за изхода на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката от съда на отделните факти и обстоятелства относими към определяне на обезщетението по конкретния спор при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 947/07.12.2010 год., постановено по гр.дело № 670/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: