4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1108/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр.София, 25.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1108/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кю Би И И./Ю./Л.-Клон С.” със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.В. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 494/28.03.2011 год., постановено по гр.дело № 555/2010 год. С това решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав № 726/13.07.2010 год. по гр.дело № 1336/2007 год. по съображение, че са разгледани искове срещу неправосубектен ответник-клон на търговско дружество, като е върнал делото на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на констатирания недостатък предвид разпоредбата на чл.25, ал.1 и 2 от приложимия в случая ГПК/отм./.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на процесуалния закон с искане да бъде обезсилено обжалваното решение и прекратено производството по делото, тъй като са предявени искове срещу ненадлежна страна – клон на чуждестранно юридическо лице, който не притежава процесуална правоспособност и дееспособност и качеството на страна в процеса.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от него процесуалноправен въпрос: когато искът е предявен срещу ненадлежна страна-неперсонифициран клон на ЮЛ, допустимо ли е отстраняване на посочения недостатък в хода на процеса или делото следва да се прекрати, като за ищеца остава възможността да предяви отново иска си срещу съответното юридическо лице. Излага становище, че така поставения въпрос е решен в противоречие на задължителната практика на ВКС, позовавайки се на т.9 от ППВС № 1/1985 год. и ТР № 106/1967 год. на ОСГК на ВС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото пред Софийски градски съд е предявен и разгледан иск против „Кю Би И И. И. Л.-Клон С.”-клон на чужденстранно юридическо лице със седалище и адрес на управление в [населено място]. С обжалваното решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца [фирма] обективно съединени частични искове за заплащане на застрахователно обезщетение на обща стойност 12 000 лева/като част от сумата 133 075 лева/. Прието е, че първоинстанционният съд е разгледал предявени искове срещу неправосубектен ответник, тъй като клонът няма качество на юридическо лице, а като страна в процеса следва да бъде конституирано по надлежния ред самото търговско дружество. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 и 2 от приложимия в случая ГПК от 1952 год./отм./, задължение на съда е да следи за процесуалната дееспособност на страните по време висящността на процеса, поради което САС е върнал делото на първоинстанционния съд за отстраняване на този недостатък от стадия проверка на допустимостта на исковата молба.
При тези фактически данни поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с правосубектността на ответника, е релевантен за делото. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, клонът на търговско дружество не е правен субект, няма качество на юридическо лице и не може да бъде страна в процеса. Той е само част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си – търговец. Клонът не може да предявява самостоятелно искове от свое име, нито да отговаря по предявени срещу него искове. Действително, разпоредбите на чл.20 ТЗ и чл.89 ГПК/отм./ допускат когато спорът произтича от преки отношения с клон, искът да се предяви в съда по седалището на клона, но и в този случай той се предявява срещу юридическото лице-търговец, а не срещу клона. Когато искът е предявен от или срещу неперсонифицирано поделение, трайната съдебна практика на ВКС е, че порокът е поправим, като съдът е длъжен да укаже и даде на страната срок за неговото отстраняване. Това обстоятелство съдът е длъжен да съобрази служебно съгласно разпоредбата на чл.25 от действуващия към момента на гледане на делото ГПК/отм./, която го задължава във всяко положение на делото да следи за процесуалната легитимация на страните, като определи съответен срок за отстраняване на констатираните недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява. В тази връзка първоинстанционният съд е следвало да даде указание на ищеца, който е насочил иска си срещу неперсонифицирано поделение да представи доказателства за съответното правосубектно юридическо лице с оглед конституирането му като ответник в процеса. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с действуващата към момента на гледане на делото процесуална уредба и постоянната съдебна практика на ВКС по приложението на цитираните правни норми.
Неправилно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с ТР № 106/07.09.1967 год. по гр.дело № 75/1967 год. на ОСГК на ВС, според което съдът не е длъжен да напътствува ищеца към определено изменение на основанието на иска. В случая въобще не се касае за изменение основанието на иска, а за изпълнение на предвидено от закона служебно задължение на съда да следи за процесуалната легитимация на страните във всяко положение на делото. Неоснователно е и поддържаното становище за нарушаване указанията дадени в т.9 на ППВС № 1/10.11.1985 год., което в случая не намира приложение, тъй като се отнася за съвсем различни хипотези на недопустимо решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр.: липса на право на иск или ненадлежното му упражняване; оттегляне или отказ от иска/десезиране на съда/; когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, произнасяйки се по иск, който не е предявен и др. Освен това цитираното ППВС № 1/1985 год. се отнася до правомощията на втората инстанция по граждански дела преди изменението на чл.208, ал.1 /обн. в ДВ, бр.124/1997 год./ на отменения ГПК от 1952 год.
По изложените съображения, тъй като не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 494/28.03.2011 год., постановено по гр.дело № 555/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: