3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
С., 27.02.013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1150/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място]“ срещу Определение №597 от 30.11.2012 г. по ч.т.д.№677/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 4461 от 26.09.2012 г.по т.д. № 1757/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което по възражение на ответника В. П. А. – ЕТ с фирма „А. – В. А.” – [населено място] по чл. 119 ал. 3 ГПК, производството по делото е прекратено на основание чл. 118 ал. 2 ГПК и исковете са изпратени за разглеждане на Бургаски окръжен съд, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят по изложените съображения поддържа, че предявените искове не са за некачествено изпълнен договор, че увреждането не е настъпило при изпълнение на договорени дейности, а поради предприети от ответника дейности по негова инициатива и без да е договаряно, които довели до увреждането. В Изложение на основанията за допустимост на частната касационна жалба поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – счита, че правният въпрос за вида на отговорността на изпълнителя по договор за изработка, когато извърши допълнителни незаявени от поръчващи действия, следствие на което са причинени вреди, е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Сочи и обусловени въпроси, на които основава вида на претенцията си към изпълнителя, като деликтна, а не договорна и въпроси за обуславяне качеството деликвент на ответника.
Ответникът по частната касационна жалба В. П. А. – ЕТ с фирма „А. – В. А.” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната касационна жалба, като неоснователна, оспорва и основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят не е изложил решения по делото материално-правен въпрос, по които иска да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение относно подсъдността, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно- то определение, с което е уважено възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК, производството по делото е прекратено на основание чл. 118 ал. 2 ГПК и исковете са изпратени за разглеждане на Бургаски окръжен съд. Изложени са съображения, че исковете за обезщетение за вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, в резултат на отклонение от поръчаните от ищеца ремонтни дейности по възстановяване на цилиндрова глава за м/к „Й.Л.”, са основани на твърденията на ищеца за установени между страните трайни търговски отношения по възлагане на ремонтни дейности и проверки на корабни детайли срещу възнаграждение и че с възлагане от 16.09.2010 г., ответникът е приел да извърши технически услуги на ищеца, включително възстановяване на глава за м/к „Й.Л.”, собственост на ищеца. По съображения, че исковете са основани на облигационна връзка между страните – договор за изработка, от неточното изпълнение на който са настъпили вредите, за които ищецът търси обезщетение на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, а не се касае за искове за вреди на основание чл. 45 ЗЗД, съдът е потвърдил определението за прекратяване производството по делото, образувано пред Варненски окръжен съд и изпращането му за разглеждане на Бургаски окръжен съд на основание възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК.
По изложените от жалбоподателя въпроси не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросите кое е основанието на предявените искове за обезщетение за имуществени вреди – тези искове на договорна връзка на страните ли са основани – на договор за изработка, или произхождат от деликт, не са въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. По въпроса за договорната и деликтната отговорност, и за местната подсъдност на делата съгласно чл. 105 ГПК, е създадена трайно установена съдебна практика и дали е предявен иск на договорно или на деликтно основание, е въпрос на конкретна преценка по делото. За да е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК трябва кумула – тивно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиво – речива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 597 от 30.11.2012 г. по ч.т.д. № 677/ 2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: