7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
София, 05.07. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело №186/ 2012 година
Производството е по чл. 47 т. 2 и т. 3 пр. 1 ЗМТА.
Образувано е по иск на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за отмяна на Решение от 30.ХІ.2011 г. по В. № 369/2010 г. на АС при Б.-гр.София, с което по първоначалните искове на изпълнителя [фирма] – [населено място] възложителят [фирма] – [населено място] е осъден да плати сумата 24 192. 05 лв. – възнаграждение по Договор за строителство от 6.ІІ.2009 г., след прихващане от ответника с вземане за 6140.40 лв. – за неустойка по чл.7.1 и прихващане от ищеца по насрещния иск [фирма] с вземане за 3880.47 лв.- за електроенергия, и за остатъка 1202.50 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, сумата 13 284.63 лв. – неустойка по чл.7.2 и за разликата 1412.96 лв. искът е отхвърлен, сумата 21 880.05 лв. – подлежаща на връщане гаранция за добро изпълнение, със законната лихва от 26.ІІ.2011 г. (датата е поправена с решение за ЯФГ от 22.ХІІ.2011 г.), отхвърлен е искът за 3960 лв. – разноски за пазач и за WC, по възражение – то за прихващане на ответника общо 35 415.42 лв. и по насрещните искове:отхвърлено е възражението за прихващане за 29 275.02 лв.- вземане за неустойка по чл.7.1 и за надвзети суми, отхвърлени са иск за 5146.50 лв. – разходи за ел.енергия, като погасен чрез прихващане за 3880.47 лв., с вземане в същия размер на строителя за възнаграждение, и като неоснователен за остатъка 1266.03 лв., отхвърлени са иск за 2031.01 лв. – разходи за обезопасяване, почистване и др. и иск за 150 лв.- разходи за поправка на хидроизолация.
Ищецът по делото поддържа в исковата молба, че предявените по В. №369/2010 г. искове, са приети и разгледани, без да има действително и/или действащо арбитражно споразумение или арбитражна клауза, в който смисъл е направил възражение пред АС при Б.. Счита, че уговореното в чл. 11.5 от Договора за строителство от 6.ІІ.2009 г., не изразява ясно и категорично волята на страните споровете им да се решават от АС при Б., като разглеждането им е поставено в зависимост от водените преговори и резултата от тях. Ищецът сочи, че в Договора страните са уговорили три условия, които кумулативно трябва да се осъществят, за да се отнесе спор пред АС при Б.: регулация на дължимите плащания по чл. 6.3, водени преговори по възникнал спор по чл. 11.4 и непостигане на съгласие по чл. 11.5 и тъй като не е изпълнено нито едно от тези условия, сочи, че не е налице компетентност на АС при Б. за разглеждане на исковете.
Ищецът поддържа също, че липсва арбитражна клауза или арбитражно споразумение поради прекратяване на 5.VІІ.2010 г. на Договора за строителство – към 15.VІІ.2010 г. – датата на предявяване на исковете пред АС при Б., договорът няма действие, което изключва възможността да обоснове подсъдност пред АС при Б. – [населено място].
В Молбата от 4.ІV.2010 г. ищецът поддържа, че предпоставките, за да подлежи спор на разглеждане от арбитраж са: действащо арбитражно споразумение и липса на възражение срещу разрешаването на спора от арбитраж, съгласно чл. 5 ЗМТА и чл. 2 ал. 3 от Прав. АС при Б. – [населено място], които условия не са налице – няма арбитражна клауза поради прекратяване на Договора за строителство и по В. №369/2010 г. на АС при Б. е възразил срещу разглеждането на спора.
Ответникът по делото [фирма] – [населено място] оспорва иска, като неоснователен, като поддържа, че е налице арбитражна клауза – страните са водили кореспонденция по всички въпроси, възникнали в хода на изпълнение на Договора, установили са и устни контакти и са разменили нотариални покани, правили са многобройни опити за уреждане на спора. Възразява по довода на ищеца, че прекратяването на Договора правел недействителна арбитражната клауза, като поддържа, че тя може да бъде отменена само в случай, че страните я отменят с писмен анекс към Договора, който Договор за строителство е прекратен от него по вина на възложителя, когато са изпълнени приблизително 1/3 от договорените СМР, което не означава, че отношенията на страните по Договора до този момент няма да се уреждат от него.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните от ищеца основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното:
Искът е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. От отбелязването за получаване на копие от арбитражното решение, е видно, че адв. Л. е получил за [фирма] заверен препис от решението на 7.ХІІ.2011 г., от решението за поправка на ЯФГ – на 27.ХІІ.2011 г. и от решението за тълкуване – на 27.ХІІ.2011 г. Исковата молба е подадена на 17.І.2012 г. и е спазен срокът по чл. 48 ал. 1 ЗМТА.
С Решение от 30.ХІ.2011 г. по В. № 369/ 2010 г. на АС при Б. – [населено място] са разгледани първоначалните искове на [фирма] – [населено място] – изпълнител по Договор за строителство от 6.ІІ.2009 г. срещу възложителя [фирма] – [населено място] за възнаграждение, неустойка и подлежаща на връщане гаранция за добро изпълнение, като са отчетени извършените прихващания, разгледани са насрещните искове на възложителя срещу изпълнителя и възраженията на възложителя за прихващане. С последващи решения от 22.ХІІ.2011 г., АС при Б. не е уважил искането на [фирма] – [населено място] за тълкуване на решението, допуснал е поправка на ЯФГ в решението на датата, от която се дължи сумата 21 880.05 лв. и не е уважил искането за поправка на ЯФГ в останалата част. В арбитражното производство ответникът [фирма] – [населено място] е възразил, че липсва компетентност на АС при Б. да разгледа спора, тъй като предпоставките затова не са налице: действащо арбитражно споразумение, и липса на възражение срещу разрешаването на спора от арбитраж, съгласно чл. 5 ЗМТА и чл. 2 ал. 3 от Прав. АС при Б. – [населено място] – клаузата на чл.11.5 от Договора не е влязла в сила поради ненастъпване на предвидените условия – непостигане на съгласие при водени преговори, и поради прекратяване на Договора към датата на предявяване на иска пред АС при Б. – [населено място], няма арбитражна клауза. Възражението не е прието от решаващия орган, по съображения, че чл.11.5 от Договора е ясна и недвусмислена арбитражна клауза, която възлага на АС при Б. бъдещи спорове на страните във връзка с изпълнението на договора, и че са представени доказателства за водени преговори за доброволно уреждане на спора, а и ответникът в Отговора и в Насрещната искова молба сочи, че страните са имали обилна кореспон – денция и срещи по спорни въпроси, които не са довели до резултат.
По основанието по чл. 47 т. 2 ЗМТА – арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително:
Ищецът извежда посоченото основание от твърдението, че материа- лизираното съгласие в чл. 11.5 от Договор за строителство от 6.ІІ.2009 г. ”при непостигане на съгласие между страните при водените преговори по предходния член, спорът се отнася за решаване пред АС при Б.”, не е общо и безуслово, а страните с договора са приели три условия, които кумулативно трябва да се осъществят – регулация на цените по чл. 6.3, преговори по чл. 11.4 и непостигане на съгласие по чл.11.5, и които условия не са се осъществили, затова счита, че няма действително и/ или действащо арбитражно споразумение (арбитражна клауза), поради което липсва компетентност на АС при Б. да разгледа исковете.
Поддържаното основание не е налице. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнат пред него спор и за да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл. 7 ал. 1 и ал. 2 ЗМТА – писмено съгласие, оформено в отделно споразумение или като клауза в друг договор, за възлагане на арбитраж за решаване на всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
Отмяна на арбитражно решение на предвиденото в чл. 47 т. 2 ЗМТА основание предпоставя решението да е постановено от арбитражен съд при отсъствие на изрично споразумение с характеристиките по чл. 7 ал. 1 от ЗМТА, което може да е последица от липса на съгласие за арбитриране на спора, оформена в самостоятелен договор, в отделна договорна клауза или в протокола от арбитражното заседание (чл. 7 ал. 3 от ЗМТА), предвиждаща компетентност арбитражният орган да разреши спорното правоотношение, както и от неспазване на предвидената в чл. 7 ал. 2 от ЗМТА писмена форма за валидност на споразумението.
Като договор, арбитражното споразумение трябва да отговаря на изискванията за валидност на договорите (дееспособност на страните, неопорочена воля, позволен от закона предмет), както и на изискванията за валидност, предписани от процесуалния закон (за арбитруемост на спора и за форма). Основанията за отмяна на арбитражното решение са изчерпателно изброени в чл. 47 ЗМТА, като всяко от тях е само по себе си основание за отмяна. Други пороци на решението не са основания за отмяна.
В конкретния случай не е осъществена нито една от хипотезите, при които би могло да се приеме, че атакуваното арбитражно решение, е постановено при несъществуващо или недействително арбитражно споразумение. Предявените пред АС при Б. искове са за разрешаване на правен спор, който възниква от неизпълнение на задължение на възложителя за плащане на възнаграждение за извършени строително -монтажни работи по договор за строителство, в което производство възложителят е направил възражение за прихващане със свои вземания и е предявил насрещни искове, основани на неизпълнение на задължения на изпълнителя по същия договор за строителство. Договорът за строителство е сключен в писмена форма и съдържа изрична клауза – чл.11.4, в която е обективирано съгласие на страните, че при непостигане на съгласие при водените преговори по чл.11.4, спорът, възникнал при изпълнение на договора за строителство, да се отнася за решаване пред АС при Б.. Така сключеното арбитражното споразумение влиза в сила при настъпване на посочените условия. По делото е установено по категоричен начин от разменената между страните кореспонденция, предхождаща предявяването на исковете в АС при Б., че строителят е отправил до инвеститора исканията си, породени от неизпълнение на задълженията по Договора за строителство: нот. покана от 28.V.2010 г., връчена чрез нот.№ 268 на 31.V.2010 г., нот.покана от 11.VІ.2010 г., връчена чрез нот. №53 на 11.VІ.2010 г., констативен протокол и нот.покана от 18.VІ.2010 г., връчена на 18.VІ.2010 г. чрез нот. №53, съдържащи отправена покана от изпълнителя до възложителя за среща в посочената кантората на нотариус, и на обекта, на определените дата и час. От изложеното следва, че изпълнителят, преди да отнесе спора за решаване пред АС при Б., е отправил предложение до инвеститора за разрешаване на спора чрез преговори, за което е отправил исканията и предложенията си, а фактът, че страните не са стигнали до доброволно уреждане на споровете, възникнали при изпълнението на Договора за строителство, дава основание да се приеме, че страните не са постигнали съгласие за уреждане на отношенията си. Условието на чл.11.5 от договора е настъпило и арбитражната клауза е влязла в действие. Не е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 т. 2 ЗМТА – арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително.
Не е налице и поддържаното от ищеца основание, че поради прекратяване на Договора за строителство на 5.VІ.2010 г., към датата на исковата молба пред АС при Б., нямало арбитражно споразумение, тъй като страните не са уговорили с договора, че някое от условията (арбитражната клауза) продължава действието си и след прекратяване на договора.
Поради съществуващата разлика между материалноправния договор, въз основа на който е създадено правоотношението на страните – в случая по договор за строителство – и арбитражното споразумение, като договор за арбитраж, с който страните възлагат на АС при Б. решаването на възникналите по повод изпълнението на този материалноправен договор спорове, арбитражното споразумение е самостоятелно спрямо материално- правния договор. В чл. 7 ал. 1 т. 2 ЗМТА се съдържа легална дефиниция на арбитражно споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря – по своята правна същност арбитражното споразумение е самостоятелен процесуален договор, с който страните възлагат на арбитраж да реши техни спорове, които могат да възникнат или са възникнали по повод определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
В качеството си на самостоятелен процесуален договор, арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, в който е обективирано, и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж (чл. 19 ал. 2 ЗМТА). Самостоятелността на арбитражното споразумение спрямо материалноправния договор налага отделна проверка на изискванията за валидност на двата договора. Поради самостоятелността на арбитражното споразумение от материалноправния договор, ответникът може да оспори сключването на материалноправния договор, и когато не оспорва арбитражното споразумение. Поради разликата между материалния договор и арбитражното споразумение, е възможно арбитражното споразумение да е валидно и още в сила, макар че материалноправният договор е недействителен или вече прекратен. Въз основа на арбитражно споразумение арбитражният съд може да се произнесе и по спор, че материалноправният договор, в който то е включено като негова клауза, е недействителен или пък, че вече е прекратен. Породи посочената разлика между двата договора, съдът, сезиран с иск за отмяна на арбитражно решение по чл. 47 ЗМТА, не може да прави проверка на правилността по същество на решението на арбитражния съд, основано на материално – правния договор, следователно и проверка на материалноправния договор, но е овластен да провери становището на арбитражния съд относно съществуването и валидността на арбитражното споразумение, защото липсата или недействителността му, са основания за отмяна на арбитражното решение, тъй като водят до некомпетентност на арбитражния съд.
Затова е неоснователен доводът на ищеца, че поради прекратяване на Договора за строителство, отсъствала компетентност на АС при Б. да разгледа искове между страните, основани на Договора. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено въз основа на валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 47 т. 2 от ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл. 47 т. 3 пр. 1 ЗМТА – предметът на спора не подлежи на арбитраж.
Соченото основание ищецът извежда от описаните по делото обстоятелства – липса на арбитражна клауза и изрично негово противопоставяне спорът да се разгледа от арбитраж – и затова поддържа, че предметът на спора не подлежи на арбитраж.
Не е налице въведеното основание за отмяна на арбитражното решение. Спорове, които не могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение и които са неарбитруеми, са публичноправните спорове (извършено ли е административно нарушение, валиден ли е административен акт), неимуществени спорове (за произход, за прекратяване на брак), спорове относно вещни права и владение върху недвижими имоти, издръжка или права по трудово правоотношение (чл.19 ал. 1 ГПК). Спорът на страните по делото е за неплатено възнаграждение по договор за строителство, неустойка, задържана гаранция за добро изпълнение, разходи за обекта – пазач и др., и по насрещната искова молба – разходи за електроенергия, обезопасяване, почистване и отводняване на обекта, за повредена хидроизолация – нито една от претенциите не е неарбитруема, и не може да се приеме, че не е включена в арбитражната клауза, която предвижда разглеждане на спорове, възникнали от договора за строителство. Заявените за решаване от АС при Б. искове могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение и не е налице основанието по чл. 47 т. 3 ЗМТА – предметът на спора да не подлежи на арбитраж.
С оглед този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника 5500 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск за отмяна на Решение от 30.ХІ.2011 г. по в.арб.д. № 369/ 2010 г. на АС при Б. – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 5500 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: