4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 11.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 276 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Х. срещу определение № 14879 от 11.12.2009г. по ч. гр. дело № 11856/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] против разпореждане от 09.06.2009г. по гр. дело № 21886/2009г. на Софийски районен съд, 79 състав, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу С. Ц. К. за сумата от 20 000 лв. – просрочена главница по договор от 08.01.2007г. за издаване и използване на С. ПОРТФЕЙЛ с револвиращи кредитни карти V. G. и M. G., 5 893,37 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2007г. до 16.04.2009г., 5 073,75 лв. – просрочена лихва за периода от 01.12.2007г. до 16.04.2009г., 7 248,85 лв. – неустойка за периода от 01.12.2007г. до 16.04.2009г., законна лихва от датата на постъпване на зяавлението в съда – 17.04.2009г. до изплащане на вземането, 764,32 лв. – съдебни разноски и 827,00 лв. – адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса за реквизитите на извлеченията от счетоводните книги и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска да му се издаде заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът С. Ц. К. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че не са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представеното извлечение от счетоводни книги към 16.04.2009г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на изпълнителен лист, тъй като не удостоверява движението по сметката на длъжника по договора от 08.01.2007г. за издаване и използване на С. ПОРТФЕЙЛ с револвиращи кредитни карти V. G. и M. G. до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка по кредита. В представеното извлечение не са отразени настъпилите в хронологичен ред обстоятелства относно първоначалния размер на кредитния лимит, настъпили изменения в размера в резултат на направени погасителни вноски от длъжника, кои и колко вноски не са платени, момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита при условията на договора, периодите на забава и начислените за отделните периоди от време просрочена /наказателна/ лихва и върху какви суми по вид и размер е начислена същата, както и крайния размер на главницата, договорната лихва и наказателната лихва. Въззивният съд се е позовал и на обстоятелството, че в извлечението от счетоводните книги не е посочен уникалният индивидуализиращ номер на банкова сметка, въз основа на която се водят счетоводните книги, както и не е посочен стандартно за българския език периода от време, за който се претендира просрочие и вида на валутата, в която е измеримо процесното задължение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател правен въпрос е релевантен за спора, тъй като от него зависи изходът на делото.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Следователно когато е налице постоянна практика на ВКС по релевантния правен въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По въпроса за реквизитите на извлеченията от счетоводните книги и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска да му се издаде заповед за незабавно изпълнение, е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане – данни за длъжника и кредитора, за договора за издаване на кредитна карта, пораждащ вземането, данни за отпуснатия кредитен лимит, срока за погасяване, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията и кои вноски не са платени. Индивидуализацията на вземането и обстоятелствата във връзка с неговата изискуемост в заявлението и извлечението от счетоводни книги е необходимо да бъде направена, за да може длъжникът да прецени при връчване на заповедта за изпълнение дали действително дължи претендираната сума и дали да подаде възражение срещу издадената заповед. В настоящия случай нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, нито в представеното извлечение от счетоводните книги не са посочени данни за размера на кредитния лимит, кои вноски и в какъв размер не са платени, кога е настъпил падежът. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко вноски не са платени, кога е настъпил падежът, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. Като е анализирал процесното извлечение от счетоводни книги и е приел, че същото не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на изпълнителен лист, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е налице многобройна постоянна практика на ВКС в горепосочения смисъл, която не се налага да бъде променяна.
Предвид липсата на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени в настоящото производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14879 от 11.12.2009г. по ч. гр. дело № 11856/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.