3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
С., 17.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3221/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Р. Р. – от [населено място] срещу Решение № 1658 от 24.10.2012 г. по гр.д. №1580/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 229 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 14883/ 2010 г. на СГС, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу Е. Р. Р. – от [населено място], е прието за установено вземане на ищеца 19 700 евро по Запис на заповед от 02.11.2007 г., с издател [фирма] и авалист Е. Р. Р., със законната лихва от 02.07.2010 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е направеното възражение за прекратено каузално отношение, по който въпрос съдът е приел, че такива възражения могат да бъдат направени само от издателя на менителничния ефект. Поддържа, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата – Р.№336/30.10.2012 г. на РС -Габрово,Р.№85/26.04.2010 г. по гр.д.№113/2010 г. на ОС-Сливен, Р.№ 1147/31.07.2009 г. по гр.д.№ 659/2008 г. на Софийски апелативен съд, разрешен е в противоречие с практиката на ВКС: Р.№615/20.08.2007 г. по т.д.№283/2007 г. на ВКС, ТК и е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал ясно решения правен въпрос, не е изпълнил задължението за точно и мотивирано изложение на касационните основания, не е доказал, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата и че е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е конкретизирал защо поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, евентуално оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване вземане, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по реда на чл. 422 ГПК за установяване вземане на ищеца 19 700 евро срещу авалиста Е. Р. Р. по Запис на заповед от 02.11.2007 г. с издател [фирма] и поемател [фирма], въззивният съд е изложил, че записът на заповед съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ, издаден е в обезпечение на плащането на лизинговите вноски по Договор за лизинг от 02.11.2007 г., сключен между издателя, като лизингополучател и поемателя, като лизингодател. Съдът е посочил, че договорът за лизинг е развален от лизингодателя поради неплащане на лизинговите вноски, въз основа на счетоводната експертиза е определил незаплатените лизингови вноски, дължими до датата на разваляне на договора и неустойката за забава по чл. 9 от ОУ – вземане общо 50 171 лв., равняващо се на 25 652.45 евро, от което ищецът претендира вземане 19 700 евро, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК. За неоснователно съдът е приел възражението на ответника, основано на каузалното правоотношение, по което той не е страна, нито твърди, че приносителят на записа на заповед е недобросъвестен или е налице злоупотреба с право. Съдът е изложил, че по въпроса за допустимите възражения, които авалистът може да противопостави на приносителя на менителничния ефект и дали са допустими възраженията, произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и издателя на ефекта, е формирана съдебна практика: Р. №5/2010 г., Р.№120/2010 г., Р.№17/2011 г., всички на ВКС, ІІ т.о., която е в смисъл, че задължението на авалиста е самостоятелно и неакцесорно спрямо задължението, което обезпечава, авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да направи хоноратът, авалистът може да прави възражения по каузалното правоотношение, когато е страна по него, когато приносителят е недобросъвестен или е налице злоупотреба с право, каквито възражения по делото не са налице.
С оглед изложеното по релевантния материалноправен въпрос за възраженията на авалиста по менителничен ефект, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Както е прието и в обжалваното решение, по този въпрос е установена практика на ВКС в смисъл, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и издателя на записа на заповед, освен когато и авалистът е страна по каузалното правоотношение, а когато не е страна, авалистът може да противопостави на приносителя относителните възражения на издателя (хонората) само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл.290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№17/ 24.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г. на ІІ т.о. и Р.№40/05.06.2012 г. по т.д.№148/2011 г. на ВКС, І т.о. и в този смисъл е решил въпроса въззивният съд.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на решението, поддържано на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, което основание жалбоподателят не доказва – представените копия от съдебни актове не са влезли в законна сила.
С оглед установената съдебна практика по разглеждания въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, в подкрепа на което искане жалбоподателят не развива съображения защо счита, че е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1658 от 24.10.2012 г. по гр.д. №1580/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: