2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
С., 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 49/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 26.07.2012 г. по гр.д. № 13 744/ 2011 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 03.06.2011 г. по гр.д. № 36 183/ 2010 г. на СРС, 51с., с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу „А. – Ф.”-Е. – [населено място] за сумата 9 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на наемен договор, на основание чл. 82 ЗЗД, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото материалноправни въпроси: за точното изпълнение на договор за наем и значението на приемо-предавателния протокол за състоянието на отдадения и върнатия обект, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на съдилищата по чл. 164 ал.1 т. 5 ГПК за недопустимост на свидетелски показания при наличие на двустранно подписани протоколи за същите факти. Поддържа, че в противоречие с установената практика на ВКС съдът е обсъдил решението по друго водено между страните дело – гр.д.№ 2004/2006 г. на СРС, 30 с., което е на друго основание. Жалбоподателят прави оплакване за допуснато процесуално нарушение – неизпълнение от съда на задължението по чл. 235 ал.2 ГПК, за което задължение сочи съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу „А. – Ф.” – Е. – [населено място] за сумата 9 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнен наемен договор, на основание чл. 82 ЗЗД.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение, постановено по осъдителен иск по търговско дело с цена до 10 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 26.07.2012 г. по гр.д.№13 744/ 2011 г. на СГС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: