1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр. София, 30.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 167 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. В. Н. като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Х. Ш. срещу решение № 1474 от 28.10.2010г. по в. гр. дело № 2491/2010г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено в сила решение № 164 от 12.04.2010г. по гр. дело № 854/2008г. на Асеновградски районен съд и ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт К. В. Н. като [фирма], [населено място] е осъден да върне на [фирма], [населено място] получения по договор за покупко-продажба с нотариален акт № 3, том І, дело № 8/1999г. по описа на нотариус Б. с район на действие Районен съд Асеновград подробно описан недвижим имот, представляващ цех за месопреработка, находящ се в [населено място], [улица], а [фирма], [населено място] да върне на К. В. Н. като [фирма], [населено място] получените от последния по договора 13 512 лв., на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД е постановено едновременно изпълнение на горепосочените задължения, отхвърлено е възражението на ответника против ищеца за заплащане на сумата общо 336 993 лв., представляваща стойността на направените подобрения и разноски за запазването му, както и възражението за признаване на право на задържане на процесния недвижим имот до заплащане на посочената сума.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: как следва да бъде определен размерът на подобренията при нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот – по чл. 74, ал. 1 или чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС; установено ли е посредством събраните по делото доказателства, че ответникът, макар и недобросъвестен владелец може да заяви претенциите си за заплащане на стойността на направените от него подобрения по реда на чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗС.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, е приел, че ответникът по иска /касатор в настоящото производство/ е извършил описаните подборно във възражението подобрения през 1999г., т. е. след сключване на процесната сделка за покупко-продажба на недвижимия имот, която впоследствие е обявена за нищожна. За да прецени дали правата на ответника по иска следва да се уредят по чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72 ЗС или по чл. 74, ал. 1 ЗС, и поради това, че собственикът на имота е юридическо лице, решаващият съдебен състав е изследвал дали лицата, които го представляват – управителите Й. Б. и Витор Д., са знаели за извършваните ремонтни работи и подобрения. Анализирайки показанията на свидетеля К. съобразно останалите доказателства и обяснения на страните, въззивната инстанция не ги у кредитирала и е приела за недоказано обстоятелството, че [фирма] е знаело за извършваните ремонти и подобрения.
При така приетата фактическа обстановка, решаващият съдебен състав е направил извод, че едноличният търговец не може да се възползва от привилегиите на чл. 74, ал. 2 ЗС и да приравни положението си на добросъвестен владелец, а правата му трябва да се удовлетворят по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС. Възраженията за заплащане на стойността на направените подобрения и разноски за запазването му, както и възражението за признаване на право на задържане на процесния недвижим имот до заплащане на посочената сума са приети за недоказани – ответникът по иска не е установил какви са действителните разходи, които е направил, извършвайки подобренията, нито е доказал с колко извършените подобрения увеличават стойността на имота към момента на постановяване на въззивното решение. Въззивният съд е изложил съображения, че независимо от доказателствената тежест на страната, която претендира заплащане на извършените подобрения, и приетото в първоинстанционното решение, въпреки процесуалната възможност за събиране на нови доказателства във въззивното производство съгласно разпоредбите на отменения ГПК, ответникът по иска не е направил никакви доказателствени искания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира формулирания от касатора правен въпрос, но не и да постави и извлече от решението други релевантни правни въпроси, които не са посочени от касатора.
Въпросът „как следва да бъде определен размерът на подобренията при нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот – по чл. 74, ал. 1 или чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС” е релевантен за изхода на спора, но по отношение на него не са налице предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. По посочения правен въпрос е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в Постановление № 6/27.12.1974г. по гр. дело № 9/1974г. на Пленум на ВС, съгласно която владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато нищожността произтича от опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. Н. владелец има право да претендира по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС заплащане на по-малката сума измежду стойността на направените от него разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. При доказване, че собственикът е знаел, че се правят подобрения върху неговия имот и не се е противопоставил, недобросъвестният владелец се ползва с правата на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 ЗС, т. е. има право да претендира сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от него подобрения към постановяване на решението, необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта, и да упражни право на задържане на имота до заплащане на подобренията.
При решаването на спора между страните въззивният съд не е се е отклонил от задължителната съдебна практика. Решаващият съдебен състав е изследвал наличието на необходимите предпоставки за определяне размера на извършените ремонтни работи и подобрения по реда на чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС, но е приел, че ищцовото дружество, респективно неговите управители Й. Б. и Витор Д. не са знаели за извършваните подобрения, а относно приложението на чл. 74, ал. 1 ЗС е заключил, че разходите за подобренията и увеличената стойност на имота не са доказани от страната, носеща доказателствената тежест.
Поставения от касатора въпрос „установено ли е посредством събраните по делото доказателства, че ответникът, макар и недобросъвестен владелец може да заяви претенциите си за заплащане на стойността на направените от него подобрения по реда на чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗС” е въпрос на доказване и се отнася до конкретните факти, които подлежат на установяване с представените по делото доказателства. Решаващият съдебен състав е обсъдил събрания доказателствен материал, изяснил е фактическата обстановка, към която е приложил съответните правни норми. Доколко фактическата обстановка съответства на представените доказателства и дали при нейното установяване въззивната инстанция е приложила правилата на логическото мислене, е въпрос на основателност/неоснователност на обжалваното решение и представлява касационно основание по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Доводът на касатора за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е налице постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника не се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1474 от 28.10.2010г. по в. гр. дело № 2491/2010г. на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.