5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
С., 27.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 476/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 28.02.2012 г. по гр.д. № 11 661/ 2011 г. на СГС, с което е потвърдено Решение № 57-ІІ-55 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 965/ 2010 г. на СРС, 55 с., с което е отхвърлен искът по чл. 92 ал.1 ЗЗД, предявен като частичен, от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 10 000 щ.д. – договорна неустойка, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение по чл. 284 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за предмета на делото, който се определя от ищеца, и в който нито ответникът, нито съдът могат да внасят промени, прави оплакване, че съдилищата при квалифицирането на спорното право и при постановяване на решенията, неправилно са определили предмета на делото и са приели за разглеждане и доказване ирелевантно за спорното право възражение на ответника за пригодността на помещението за монтажа и експлоатацията на боулинг оборудването, като условията в помещението са ирелевантни за предмета на делото. В подкрепа на изложеното сочи: Р.№361/26.05.2010 г. по гр.д.№1471/2009 г. на ВКС,ІV г.о., Р.№589/ 29.06.2010 г. по гр.д.№1359/2009 г. на ВКС,І г.о., Р.№526/03.02.2012 г. по гр.д.№681/2010 г. на ВКС,ІV г.о., Р.№1816/10.11.1998 г. по гр.д. №1456/1998г. на ВКС,Vг.о., Р.№234/23.02.2001 г. по гр.д.№1225/2000 г. на ВКС V г.о. и Опр.№744/22.11.2011 г.по т.д.№101/2011г. на ВКС, ІІ г.о. Жалбоподателят счита, че дори възражението на ответника да е релевантно, не са установени обстоятелства, които да го от освобождават от отговорност за неизпълнение, за което излага оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост. Заключава, че изпълнителят следва да понесе отговорността по чл. 260 ал. 2 ЗЗД, в подкрепа на което представя копия от:Р.№167/16.02. 2010г. по т.д.№409/2009 г. на ВКС,І т.о., Р.№2834/19.11.1974 г. по гр. д.№1895/1974 г. на ВС, І г.о., Р.№393/29.04.1987 г. по гр.д. № 237/ 1987 г. на ВС ІІ г.о., Р.№376/03.11.2008 г. по т.д. № 376/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№36/16.03.2004 г. по гр.д.№358/2003 г.на ВКС,ІV г.о. и Р.№9/10.09.2010 г. по т.д.№150/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] с писмен Отговор възразява, че касационната жалба е недопустима, оспорва същата и като неоснователна, което основава на съображения за неоснователност на предявения иск, правилно отхвърлен с решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., съобразно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иск за неустойка, уговорена от страните с чл. 8.3 от Договора от 12.06.2008 г. за продажба, доставка и монтаж на боулинг оборудване, за допусната от продавача забава при изпълнение на поетите задължения, съдът е изложил въз основа на установените по делото обстоятелства, че ищецът не е създал в помещението, в което се монтира оборудването, необходимите условия за пускането му в експлоатация – част от тавана и стените не са напълно изолирани и измазани, което води до течове и създава опасност от авария и пожар при работа с оборудването, не е осигурена система за климатизиране, която да поддържа постоянна температура, необходима за експлоатиране на оборудването. Приел е, че е налице „забава на кредитора”, предвидена в чл. 95 пр. 2 ЗЗД, поради което длъжникът следва да се освободи от неблагоприятните последици на своето неизпълнение – отговорност за неустойка – чл. 96 ал. 1 ЗЗД. Направил е извод, че задълженията на ответника по чл. 3.3, чл. 4.1 и чл. 4.11 от договора – да тества оборудването, да обучи персонал по поддръжката му и да проведе 5 дневен курс за работа с него, обективно не могат да бъдат изпълнени, преди ищецът да осигури условия за безопасното експлоатиране на оборудването, каквито не е създал – забавата на кредитора освобождава ответника от отговорност за неизпълнение на посочените задължения и той не дължи неустойка.
С оглед изложеното неоснователно жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за предмета на делото, който съдът неправилно променил и приел за разглеждане и доказване ирелевантно за спорното право възражение на ответника. Въззивният съд е разгледал възражението на ответника, че поради недаване необходимото съдействие от ищеца, ответникът не може да изпълни задължението си, затова не дължи неустойка за забавено изпълнение на поетите с договора задължения – чл.95 пр. 2 ЗЗД. Ищецът очертава спорното право с предмета на делото, в който смисъл предметът на делото е спорното материално субективно право, което се въвежда в процеса с правните твърдения на ищеца, затова предметът на делото, съобразно диспозитивното начало, се определя от ищеца и само той може да го измени чрез изменение на иска. Когато ответникът оспорва иска, като неоснователен, той противопоставя на правното твърдение на ищеца, своето правно твърдение и иска от съда да отрече твърдението на ищеца и да потвърди със сила на пресъдено нещо твърдяното от ответника правно положение. Тъй като чрез защитата си ответникът осъществява по повод заведения от ищеца процес, своето право на иск относно същия правен спор и цели да постигне защита по този спор, и като отрича правото на ищеца да получи договорна неустойка за неизпълнение, право на ответника е да изложи доводите и съображенията си защо това право счита за неоснователно, и задължение на съда е да обсъди доводите на ответника, да допусне доказателства в подкрепа на тези доводи, както и да обсъди доводите и доказателствата, с което ответникът осъществява защитата си по предявения срещу него иск за неустойка. Така не се въвежда от съда друг предмет на делото, не се нарушава диспозитивното начало, нито съдът разглежда въпрос, ирелевантен за предмета на делото. С посочената съдебна практика жалбоподателят не доказва разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос, да е решен в противоречие с установената съдебна практика за предмета на делото и действията на съда във връзка с осъществена от ответника защита срещу предявения иск: Р.№361/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1471/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е за правомощията на въззивната инстанция, ограничена за произнасяне от въпросите, изложени в жалбата, Р.№589/29.06.2010 г. по гр.д.№1359/23009 г. на ВКС, І г.о. е по въпроса следва ли въззивният съд да разгледа представени пред него доказателства, Р.№526/03.02.2012 г. по гр.д.№681/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е по въпроса за изменение основанието на иска, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства и за реда за включване от ищеца на други факти в предмета на доказване, Р.№1816/10.11.1998 г. по гр.д.№1456/1998 г. на ВКС, V г.о. е по чл.108 ЗС и иск по чл.32 ал.1 т.2 З. (отм.), Р.№234/23. 02.2001 г.по гр.д.№1225/2000 г. на ВКС, V г.о. е за правната квалифи- кация на иска, Опр.№744/22.11.2011 г. по т.д.№ 101/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. не се включва в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Оплакванията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, и за необоснованост на решението, с което не са установени обстоятелства, които да освобождават ответника от отговорност за неизпълнение, и изразеното от жалбоподателя несъгласие с направените от съда изводи, за които сочи, че не намират опора в събраните доказателства, не съставляват основание за допускане на касация по чл. 280 ал. 1 ГПК. За да обоснове довода си, че изпълнителят следва да понесе отговорността по чл. 260 ал. 2 ЗЗД, жалбоподателят сочи съдебна практика, постановена по различни искове и при различна фактическа обстановка – Р.№167/16.02.2010 г. по т.д.№ 409/2009 г. на ВКС, І т.о. е за легалната дефиниция на договора по чл. 258 ЗЗД, според която изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката, Р.№2834/19.11.1974 г. по гр.д.№1895/1974 г.на ВС,І г.о. е за задължението на изпълнителя да съобрази всички обстоятелства, условия и предпоставки, с които е свързано поръчаната вещ да работи по предназначение, Р.№393/29. 04.1987 г. по гр.д.№237/1987 г. на ВС ІІ г.о. е за задължението на изпълнителя да уведоми своевременно поръчващия, че доставеният материал не отговаря на изискванията за изпълнението на договора, с Р.№376/03.11.2008 г. по т.д.№376/ 2008 г. на ВКС, ІІ т.о. е отхвърлен иск за недостатъци, защото ищецът не е доказал че изпълнението страда от такива, Р.№36/16.03.2004 г. по гр.д.№358/2003 г. на ВКС, ІV г.о. е за правото на изпълнителя да развали договора, ако веднага предупреди поръчващия, че е неподходящ дадения му проект или доставения му материал, Р.№9/10.09.2010 г. по т.д.№ 150/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. е за обхвата на задължението на изпълнителя при последващо изменение на първоначално възложеното задание. Правилността на обжалваното решение досежно преценката дали е налице забавено неизпълнение от ответника, коя е причината затова и има ли право ищецът на договорна неустойка, са въпроси фактически, който съдът преценява съобразно доказателствата, събрани по конкретното дело и ако тези въпроси са решени не – правилно, се касае за необоснованост и неправилност на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 28.02.2012 г. по гр.д. № 11 661/ 2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: