5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3094/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр.София,12.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3094/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Г. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 485/14.03.2013 год., постановено по гр.дело № 1844/2012 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3897/29.06.2011 год. по гр.дело № 10851/2009 год., с което е уважен предявеният иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати на В. К. В. от [населено място] сумата 60 000 лева-обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.07.2005 год. по вина на водача на л.а.”Хюндай” И. Т. Т. /чийто застраховател по застраховка гражданска отговорност е ответника/ ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е силно завишен спрямо присъжданите от съдилищата размери на обезщетения срещу делинквентите-физически лица и техните застрахователи и не са съобразени с икономическата конюнктура в страната предвид глобалната икономическа и финансова криза, свиването на застрахователния пазар и спадане доходите на хората.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 7/1978 год. и цитирани в изложението съдебни решения по поставените материалноправни въпроси свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне размера на обезщетенията за вреди от непозволено увреждане в правоотношенията със застрахователите, включително относно началният момент за присъждане на мораторната лихва.
Ответникът по касационната жалба В. К. В. от [населено място] изразява становище,че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от пострадалия при ПТП на 24.07.2005 год. иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност за сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деликта. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначените съдебномедицинска и автотехническа експертизи/, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалия болки и страдания. По делото е безспорно установено /видно от представеното решение от 18.05.2009 год. по н.о.х.д.№ 10365/2008 год. на СРС, Наказателно отделение/, че вина за автопроизшествието носи водача И. Т., който управлявайки л.а.”Хюндай” е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се срещу него л.а.ВАЗ. При удара на ищеца е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в политравма-контузия на мозъка, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки, линейно счупване на теменната кост на черепа, контузия на гръдния кош със счупени ребра, счупване на лява бедрена кост и глезенно счупване на левия крак и капачето на лявото коляно, които са довели до осакатяване на пострадалия и трайно загубена работоспособност. Анализирайки събраните доказателства съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил броя и вида на травмите, продължителността на лечението и интензивността на изпитаните болки и страдания, както и последиците за здравето на пострадалия. Прието е също, че доколкото отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ е функционално обусловена от отговорността на делинквента, мораторната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на увреждането.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора, е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Неправилно е позоваването на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е присъдил мораторна лихва от датата на деликта. Съгласно константната практика на ВКС прякото право на увреденото лице да претендира обезщетение директно от застрахователя предвидено в чл.407, ал.1/отм./ТЗ възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „гражданска отговорност” се дължи на пострадалото трето лице по силата на настъпилото застрахователно събитие. Един и същ юридически факт поражда гражданската отговорност на делинквента и правото да се иска застрахователно обезщетение – това е фактът на настъпилото увреждане. Увреденото лице не черпи права от застрахователния договор, а от закона въз основа на причинените му от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане, поради което върху определената като обезщетение сума се дължи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на увреждането – аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД, а не от по-късен момент. Обжалваното решение е съобразено с посочената практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 485/14.03.2013 год., постановено по гр.дело № 1844/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ