2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
С., 10.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 688/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 441 от 19.03.2012 г. по т.д. № 2452/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 23.03.2011 г. по т.д. № 54/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от [фирма] – [населено място] срещу [община] дол – [населено място] дол за 321 753 лв. – възнаграждение по Договор за обществена поръчка № 70/28.09.2007 г. и за 11 269.90 лв. – договорна неустойка за забава в плащането за периода м. 04.2008 г. – м.10.2009 г., с оплакване за незаконособразност. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по решените въпроси, които касаят множество казуси във връзка ЗОП в съдебната практика: ползването на подизпълнител за част от възложеното по договор за обществена поръчка представлява ли пълно неизпълнение на договора, приложим ли е чл.20 ЗЗД към договорите за обществена поръчка, сключени ли са с оглед личността договорите за обществена поръчка, по договор за обществена поръчка при липса на изрично приемане на изработеното кога се счита приложима нормата на чл. 264 ал. 3 ЗЗД, по иск по чл. 266 ЗЗД необходимо ли е ищецът да установи, че е изправна страна или е достатъчно да докаже изпълнение съгласно чл. 261 ЗЗД и изтичане на срока по чл. 264 ал. 2 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [община] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Въпросите, които поставя жалбоподателя, целят да обосноват оплакване за неправилност на правните изводи, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Тези въпроси са относими към предмета на делото, но пряко са свързани с правилността на обжалваното решение и отговорите им са обусловени от доказателствата и преценката им от въззивния съд. Въпросите има ли неизпълнение на договора за обществена поръчка, приложим ли е чл. 20 ЗЗД, при липса на изрично приемане на изработеното кога се счита приложима нормата на чл. 264 ал. 3 ЗЗД, и ищецът по иск по чл. 266 ЗЗД какво следва да установи, са конкретни за делото и отговорите им зависят от установената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, а дали са правилни изводите, до които решаващият съд е стигнал по тези въпроси, не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това е предмет на касационния контрол.
С довода си, че поставените въпроси, освен че са обуславящи за изводите на САС, касаят множество казуси във връзка със ЗОП в съдебната практика, жалбоподателят не обосновава искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Това основание не е налице, тъй като разрешените от съда правни въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, въпросите са специфични с оглед данните по конкретното дело и обуславят решаващата воля на съда, разглеждащ спора. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 441 от 19.03.2012 г. по т.д. № 2452/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: