4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С., 26.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 208/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1827 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 2057/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №47 от 12.01.2011 г. по т.д. № 1845/ 2010 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Н. Ц. Ц. – от [населено място] 7000 лв. – неустойка от 07.07.2007 г. до 07.04.2009 г. по Договор с артист – изпълнител от 07.07.2007 г., със законната лихва от 28.10. 2009 г., и искът е отхвърлен за 4000 лв., като касационната жалба е срещу решението в уважената част на иска, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са решени процесуалноправни въпроси: 1.може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги игнорира или не ги кредитира и 2.длъжен ли е въззивният съд при нарушаване, неточ – ност или непълнота на доклада на първоинстанцонния съд по чл. 146 ГПК, да направи доклад и да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и разпределението на доказателствената тежест, когато страната се е позовала на тях в срок. По първия въпрос жалбоподателят сочи практика на ВКС: Р.№24/28.01.2010 г. по гр.д.№4744/2008 г. на І ГО, Р.№217/09.06.2011 г. по гр.д.№761/ 2010 г. на ІV ГО, Пост. на ПлВС №1/1953 г. и ТР на ОСГК на ВКС №1/04.01.2001 г. и поддържа, че въззивното решение противоречи на тази практика. По втория въпрос сочи допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения и задължителна съдебна практика по въпроса за задълженията на въззивния съд при неточен доклад на първоинстанционния съд – Р.№255/11.07.2011 г. по гр.д.№ 587/2010 г. на ВКС, ІV ГО и Р.№138/25.03.2011 г. по гр.д.№ 1127/ 2010 г. на ІV ГО. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Ц. Ц. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационната жалбата, като поддържа, че е срещу въззивно решение по търговско дело по осъдителни искове с цена до 10 000 лв., оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове за договорна неустойка за неизпълнение на задължения по договор с артист – изпълнител (чл.72 и сл. ЗАПСП), намира, че тъй като делото не е търговско, независимо от цената на исковете касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По изложения от жалбоподателя разрешен процесуалноправен въпрос: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги игнорира или не ги кредитира, не е налице общото изискване за достъп до касация, посочено в чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02. 2010 по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационен контрол, решеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният от жалбоподателя правен въпрос цели да обоснове оплакване за необоснованост и неправилност на решението и съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Изводите, до които е стигнал въззивния съд, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 280 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол.
Въпросът длъжен ли е въззивният съд при нарушаване, неточност или непълнота на доклада на първоинстанцонния съд по чл. 146 ГПК, да направи доклад по делото и да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и разпределението на доказателствената тежест, не е релевантен за делото. В първоинстанцинното производство е възникнал спорният между страните въпрос представил ли е ответникът на ищцата отчетите по чл. 15.2 от Договора, съответно дали предоставените отчети имат изискуемото се съдържание съгласно договора, по който въпрос ответникът е поддържал, че е налице признание от ищцата за получаване на отчетите, а ищцата е възразявала, че предоставените й отчети не съставляват тримесечни писмени отчети за приходите от дейността по смисъла на чл.15.2 от Договора. С въззивната жалба ответникът по делото е представил писмени доказателства за установяване на твърдението си, че е предоставил на ищцата посочените отчети, с Разпореждане от 20.06.2011 г. въззивният съд не ги е приел, по съображения, че страната е проявила бездействие за представянето на тези доказателства в първоинстанционното производство и не се касае за нови доказателства, но с Определение от 03.11.2011 г. въззивният съд е приел доказателствата, представени с въззивната жалба на ответника – така същите са станали част от събрания по делото доказателствен материал. С оглед изложеното неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че се касае за нарушаване от първоинстанционния съд на задължението за доклад по делото по чл. 146 ГПК, в който случай въззивният съд следва да направи доклад и да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и разпределението на доказателствената тежест, и несъстоятелно жалбоподателят се позовава на установената практика на ВКС по чл. 146 ГПК за задължението на първоинстанционния съд да направи доклад, за съдържанието на доклада на въззивния съд и за задължението му при съдържащи се в жалбата оплаквания, да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК и за възможността да допусне и събере представени с въззивната жалба доказателства – Р.№255/11.07.2011 г. по гр.д.№ 587/2010 г. на ІV ГО, Р.№452/16.121.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 на ІV ГО и др. Представените от жалбоподателя във въззивната инстанция доказателства са приети, а дали и в какъв смисъл са обсъдени в решението, е въпрос за неправилност и необоснованост – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК е неоснователно.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 1200 лв. – разноски за касационната инстанция, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1827 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 2057/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Н. Ц. Ц. – от [населено място] 1200 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: