3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
С., 22.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1011/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Национална агенция за приходите” – [населено място] срещу Решение № 194 от 09.07.2012 г. по т.д. № 130/ 2012 г. на Великотър- новски апелативен съд, в частта, с която е отменено Решение № 63 от 17.04. 2012 г. по т.д. № 1367/ 2011 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспо – собността на [фирма] – [населено място] и в тази част е постановено друго, с което е определена начална дата 10.04.2009 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като съдът в противоречие с практиката на ВКС е разрешил процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото – въпросът за определяне на началната дата на неплатежоспособността, обоснована от въззивния съд с приети от него писмени доказателства, което е в нарушение на чл. 266 ал. 1 ГПК и които доказателства молителят – длъжник е могъл да представи в първоинстанционното производство. Жалбоподателят сочи съдебна практика по въпроса за допустимост на нови доказателства във въззивното производство и приложението на чл. 266 ГПК:Р.№217/30.04.2010 г. по гр.д.№367/2009 г., Р.№ 284/21.07. 2010 г. по гр.д.№378/2009г.,Р.№429/ 21.06.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г., Р.№466/27.05.2010 г. по гр.д. №1297/2009 г., всички на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него в обжалваната част е изменено първоинстанционно решение за началната дата на неплатежоспособността на длъжника, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да измени първоинстанционното решение в частта за началната дата на неплатежоспособността на длъжника, като определи датата 10.04.2009 г., въззивният съд е основал изводите си и на представените пред него от длъжника писмени доказателства: Справка декларация за ДДС за данъчен период 01.2007 г. с вх.№ 090 2713/14.02.2007 г. и Справка за извършено приспадане на ДДС, въз основа на които е приел, че към 15.02.2007 г. длъжникът няма задължения по ЗДДС, а има право на възстановен кредит 5939.16 лв., и по съображения, че длъжникът е спрял плащанията към 10.04.2009 г., е определил начална дата на неплатежоспособността 10.04.2009 г.
С оглед изложеното посоченият от жалбоподателя процесуално -правен въпрос за допустимостта на нови писмени доказателства във въззивното производство, следва да се стесни до въпроса за допустимостта на нови писмени доказателства във въззвно производство по несъстоятелност, който въпрос е релевантният за делото въпрос, тъй като обуславя изхода му.
По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил въпроса в съответствие с постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р. №153/23.12.2010 г. по т.д.№ 255/2010 г. на ВКС, І т.о. и Р.№90/20.07.2012 г. по т.д.№1152/2011 г. на ВКС, І т.о. В тези решения ВКС е приел, че преклузията на чл. 266 ал. 1 ГПК не се прилага в производството по несъстоятелност, с оглед нуждата в това производство да бъде съобразена динамиката в търговските отношения и че със специалната норма на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ е засилено служебното начало, като е предоставена възможност на съда по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за делото, която норма се прилага и за двете съдебни инстанции. Щом съдът и служебно може да установява факти и обстоятелства, които са от значение за акта, който трябва да постанови, съгласно чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, трябва да се приеме, че въззивният съд не може да откаже да приеме представени от страната писмени доказателства, относими към въпросите, които съдът следва да реши – в случая за определяне на датата на спиране на плащанията от длъжника, като е неприложима разпоредбата на чл. 266 ГПК за преклудиране правото на страната във въззивното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 194 от 09.07.2012 г. по т.д. № 130/ 2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: