1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
гр. София, 10.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 304 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу определение от 15.03.2012г. по в. гр. дело № 78/2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до разрешаване с влязло в сила решение по гр. дело № 156/2012г. на Окръжен съд Благоевград.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че липсва преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между иска по чл. 422 ГПК и иска по гр. дело № 156/2012г. на Окръжен съд Благоевград по отношение на твърдените в исковите молби факти и не е налице правен интерес от спиране на настоящото исково производство. Частният жалбоподател поддържа становище, че липсват доказателства за висящност на производството по гр. дело № 156/2012г. на Окръжен съд Благоевград. Излага доводи, че въпросът за нищожността на договора за учредяване право на строеж е следвало да бъде поставен в първоинстанционното производство, но тъй като твърдение за нищожност на сделката не е релевирано, е настъпила преклузия поради изтичане на срока по чл. 133 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да се върне на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът М. Д. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. С. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, поради това, че спорът по иска за прогласяване нищожност на договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е преюдициален към иска по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от същия договор. Поддържа становище, че са налице доказателства за висящността на новообразуваното гр. дело № 156/2012г., което обстоятелство е потвърдено и от информационната система на Окръжен съд Благоевград.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Въззивният съд е спрял производството по делото, образувано по въззивна жалба на ищеца М. Д. К. срещу решение № 6057/16.11.2011г. по гр. дело № 481/2011г. на Районен съд Разлог, до разрешаване с влязло в сила решение по гр. дело № 156/2012г. на Окръжен съд Благоевград. Въззивният съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между настоящия спор по иска по чл. 422 ГПК и образуваното производство по гр. дело № 156/2012г. на Окръжен съд Благоевград по иск за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на договора за учредяване на право на строеж, въз основа на който въззивникът – ищец в първоначалното производство претендира плащане на неустойка.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение.
В настоящия случай предмет на спора по спряното производство е предявен от М. Д. К. против [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуване на вземане срещу ответното дружество в размер 32 250 лв. – неустойки за забава на получаване на разрешение за ползване и въвеждане на недвижими имоти, уговорени в нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007г. на нотариус Краси М., рег. № 061 на Нотариалната камара, район на действие Разложки районен съд.
Видно от представената пред въззивната инстанция искова молба вх. № 751/02.03.2012г. по описа на Окръжен съд Благоевград, пред същия съд е образувано гр. дело № 156/2012г. по посочената искова молба, подадена от М. Д. К. срещу Р. Й. Б., З. Иванова Б. и [фирма], за прогласяване нищожността на договора, обективиран в горепосочения нотариален акт, поради противоречие на закона и при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради невъзможен предмет. Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на частния жалбоподател за липса на доказателства за висящност на производство по гр. дело № 156/2012г. на Окръжен съд Благоевград.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за липса на преюдициалност между иска по чл. 422 ГПК и иска по гр. дело № 156/2012г. на Окръжен съд Благоевград. Налице е обусловеност между спора по иска за прогласяване нищожност на договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД и спора по иска за установяване дължимостта на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от същия договор, по чл. 422 ГПК.
Доводът за неправилност на определението поради настъпила преклузия относно твърдението за нищожност на договора за учредяване право на строеж поради изтичане на срока по чл. 133 ГПК също е неоснователен. Предвид предмета на настоящия спор, преклузия по отношение на ищеца относно нищожността на договора в настоящото исково производство не би могла да настъпи. В противен случай би означавало, че ищецът е следвало да предяви в евентуално съединение исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК. Поради това, че изходът на спора по чл. 422 ГПК е в зависимост от изхода на спора по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, се налага изводът за наличието на преюдициалност – основание за уважаване на искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Следователно обжалваното определение е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.03.2012г. по в. гр. дело № 78/2012г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.