4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. С., 03.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 527 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. М. И. от с. Бъзовец, община Две могили, Р. област чрез процесуалния й представител адв. К. И. Н. срещу решение № 227 от 16.03.2010г. по гр. дело № 42/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което е оставено в сила решение от 20.11.2009г. по гр. дело № 4641/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав. С потвърдения съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от М. М. И. срещу „Д. – Общо застраховане” АД, гр. С. иск с правно основание чл. 226 ТЗ за сумата 70 000 лв. като неоснователен.
Касаторът инвокира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и последващата молба са изложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: за приложението на чл. 264 КЗ и Наредба № 24/2006г. за задължителното застраховане; за смисъла на сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за полуремаркето – самосвал, влачено от товарния влекач; следва ли при настъпване на застрахователното събитие в резултат на управление на товарен влекач и закачено към него ремарке обезщетението на вредите да се репарира от двете застрахователни полици – на влекача и ремаркето.
Ответникът „Д. – Общо застраховане” АД, гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Релевира доводи, че поставените въпроси се решават по еднакъв начин от различните съдилища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищцата неимуществени вреди са налице: на 07.12.2006г. при управление на товарен автомобил „Шкода М.” с прикачено към него ремарке водачът е причинил ПТП, в резултат на което е починала дъщерята на ищцата – М. И. Н.; вината на водача се установява с влязла в сила присъда по нохд № 93/2007г.; налице е застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за товарния автомобил към момента на ПТП; ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Установено е, че при процесното ПТП са починали 18 лица и на 11 лица са причинени телесни повреди, лимитът на застраховката е 1 000 000 лв. и е разпределен между всички пострадали, като на ищцата е платена сумата 14 141 лв. За да направи извод за неоснователност на предявения иск, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че отговорността на застрахователя е договорна и не може да надхвърля уговорения в договора застрахователен лимит. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищцата, че лимитът не е надхвърлен, защото товарният автомобил е бил с ремарке и за последното също има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Изложени са съображения за наличие на хипотезата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/2006г., тъй като ремаркето е било прикачено към влекача и по време на движение на влекача тежестта на ремаркето е допринесла за ПТП. Според въззивния съдебен състав отговорността на застрахователя по втория застрахователен договор „Гражданска отговорност” за ремаркето може да се ангажира само в хипотезата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 24/2006г., която не е налице.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение посочените от касатора материалноправни въпроси са релевантни за спора.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото и е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Разпоредбите на чл. 264, ал. 1, изр. второ КЗ и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета на основание чл. 255, чл. 259, ал. 4 и чл. 273, ал. 2 от Кодекса за застраховането, са достатъчно точни и ясни, поради което тяхното приложение не би могло да бъде противоречиво. Ремаркетата и полуремаркетата се смятат за моторни превозни средства за целите на задължителното застраховане, предвид тяхната обществена опасност, включително и когато не са функционално зависими от влекача. Хипотезите на ангажиране отговорността за обезщетение за вреди, причинени от ремарке, са разграничени в чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 24/08.03.2006г. точно и ясно, поради което не е необоходимо тълкуване на посочените правни норми, различно от тяхното съдържание. Отговорността на застрахователя за причинени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на ремаркето може да бъде ангажирана, ако вредите са причинени от ремаркето, когато то не е свързано с влекача, не е функционално зависимо от него, не е било в движение или когато се е самозадвижило, какъвто не е настоящият случай. Когато вредите са причинени от ремаркето в композиция с влекача по време на движение, обезщетението следва да се покрие от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за влекача, тъй като причиняването на вредите е в резултат на управлението на цялата композиция.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 16.03.2010г. по гр. дело № 42/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.