5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
С., 26.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 662/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 92 от 06.04.2011 г. по т.д. № 29/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 22 от 22.11.2010 г. на Ловешки окръжен съд, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено че Договор за продажба от 09.02.2010 г., предмет на нот.акт №32, т.І, рег.№509, д.№27/2010 г. на нотариус Д.К. №525 с район на действие Троянски районен съд, е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД в частта за описаните седем недвижими имота, с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касацията жалбоподателят поддържа, че по процесуалноправния въпрос: допустимо ли е при евентуално съединени искове, съдът да се произнесе по евентуалния, без да отхвърли главния, е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Р.№321/1968 г. на ВКС, Опр. № 558/ 20.05.2010 г. по гр.д.№732/2010 г. на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като съдебното решение не постига целта на ищеца, затова са недопустими и постановените решения – решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – Опр. № 586/29.07.2010 г. по ч.т.д.№ 344/2010 г. на ІІ т.о., Опр.№561/29.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 508/2009 г. на ІІ г.о. По съществения материалноправен въпрос: нищожна ли е поради нарушение на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – търговска сделка, ако едната страна твърди, че липсва еквивалентност на престациите или е целяла да увреди другата, жалбоподателят поддържа, че защита за еквивалентност на престациите, могат да търсят гражданите, не и търговците, като добрите нрави са там, където няма правна норма и нееквивалентността е основание за унищожаемост. Сочи, че нищожността следва да е налице при сключване на договора, какъвто не е настоящият случай и че решението противоречи на решения на ВКС по приложението на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 297 ТЗ – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че решението има значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото – при липса на тълкувателно решение по чл. 297 ТЗ и при субсидиарната приложимост на гражданските закони към търговските сделки, е от особена важност да се установи съдебна практика, която да гарантира сигурност на гражданския и търговския оборот, като предвид огромното значение на търговските сделки, всяко ново тълкуване или внасяне на нова съдебна практика, различна от трайно установената, е от съществено значение за правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ищец по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ищеца, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, счита, че и по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен установителен иск за нищожност, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и е признато за установено, че е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД Договор за продажба от 09.02.2010 г., предмет на описания нот.акт, в частта за посочените седем недвижими имота. Съдът е посочил, че предявените обективно съединени при условията на евентуалност искове, са допустими, тъй като ищецът има правен интерес от предявяването им. Изложил е подробни съображения, че не е нищожен поради липса на съгласие Договорът за продажба, който е нищожен поради накърняване на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – с Договора от 09.02.2010 г. са отчуждени 20 недвижими имота – цялото имущество на [фирма], с продажна цена на всички имоти 85 000 лв., при обща данъчна оценка на имотите 435 287.80 лв., и уговорена клауза, че цената се дължи на 08.02.2015 г. и до падежа купувачът не дължи лихви, а продавачът не може да иска плащане. Съдът е приел, че поради това сделката противоречи на добрите нрави – налице е несъответствие между престациите, накърнено е изискването за еквивалентност, уговорената цена е далеч под данъчната оценка и плащането й е отложено за след 5 години, като продавачът е знаел за съдебните решения, с които се възстановява висящността на спора между [община] и [фирма] и акционерните права на това дружество в [фирма], за исковете за разваляне на сключените приватизационни договори и за вписванията на промени на обстоятелствата, касаещи [фирма], от което следва, че целта на продажбата, е да бъде лишен продавачът от цялото си имущество, необходимо за развиваната стопанска дейност. С последващо решение от 03.05.2012 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в дизпозитива на въззивното решение, като първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е уважен иск за признаване за нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД на Договора от 09.02.2010 г., който иск е отхвърлен, и Договорът е обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави, като е уважен искът по чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за недопустимост на решението. С оглед постановеното от въззивния съд, след подаване на касационната жалба, решение за поправка на очевидна фактическа грешка, евентуалният иск за нищожност на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД е уважен, след като е бил отхвърлен искът за нищожност на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД. Затова решението не е недопустимо, като постановено по евентуален иск, без да е отхвърлен главният иск. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск – при липса на правен интерес у ищеца за предявяване на иск за нищожност, тъй като имотите, предмет на договора за продажба, се владеят от ответника. Правният интерес за предявяване на установителен иск за нищожност на договор за продажба е конкретен и съдът го преценява с оглед на изложените от ищеца факти – в случая ищецът иска да се прогласи за нищожен договор за продажба на 20 недвижими имота, включени в капитала на дружеството, с прогласяване на сделката за нищожна, ще отпадне основанието, на което ответникът – купувач дължи имотите. Искът е установителен, а не ревандикационен, затова неоснователно жалбоподателят обвързва правния интерес на ищеца за предявяването му от обстоятелството в чие владение са имотите.
По решения материалноправен въпрос нищожен ли е сключен от страните договор за продажба на недвижими имоти поради нарушение на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, който въпрос е релевантен, тъй като от решаването му зависи изходът на спора. Този въпрос въззивният съд е решил в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че са нищожни договори, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Разпоредбата е от обществен интерес и намира приложение и при търговските сделки, съгласно препращащата норма на чл.288 ТЗ. Общите гражданскоправни норми за нищожност на сделките, са приложими спрямо всички случаи от определен вид, за всички фактически състави, предвидени в тях с общите признаци и не познаващи изключения. При преценката нарушен ли е този принцип, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и от обстоятелствата в конкретния случай, въпрос на конкретна преценка е дали уговореното от страните е довело до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – този общ критерий за действителността на сделките, трябва да намери конкретен израз в сделката на страните. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№1/10.02.2009 г. по т.д. №372/2008 г. на І т.о., Р.№4/25.02.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г. на І т.о. и Р.№88/22.06.2010 г. по т.д.№ 911/ 2009 г. на І т.о.
С оглед констатираното фрапантно несъответствие между уговорените с договора престации, при уговорена цена на имотите, посочени в договора, далеч под данъчната оценка, при отложено плащане на цената за след повече от 5 години и невъзможност продавачът да иска плащане преди срока, а купувачът не дължи лихви, съобразно установените по делото изложени от въззивния съд обстоятелства, които налагат извод, че с продажбата се цели продавачът да бъде лишен от цялото му имущество, необходимо за развиваната стопанска дейност, се налага извода, че договорът е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – не може да се приеме, че приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда – чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – е неясна или непълна, нито че се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й или да се вложи в нея друго съдържание. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че липсата на тълкувателно решение на ВКС по изложения материалноправен въпрос обуславя изискването на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, което изискване е кумулативно – разрешеният материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 92 от 06.04.2011 г., поправено за очевидна фактическа грешка с Решение № 29 от 03.05.2012 г., постановени по т.д. № 29/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: