3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 581/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№828
гр.София, 28.09. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 581/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. С. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат М.Т. от АК-В. срещу определението на Варненския апелативен съд № 235/20.04.2012 год., постановено по ч.т.дело № 212/2012 год. С това определение апелативният съд е потвърдил разпореждането на Варненския окръжен съд № 1104/01.02.2012 год. по т.дело № 126/2011 год., с което е върната частната му жалба с вх.№ 3301/2012 год. срещу предходно разпореждане от 21.01.2012 год., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване размера на определената му за внасяне държавна такса по подадената от него въззивна жалба, в размер на сумата 1 000 лева.
По съображения изложени в частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно с искане същото да бъде отменено и съдът да се произнесе по искането за намаляване размера на дължимата държавна такса. В допълнително изложение към частната касационна жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения процесуален въпрос подлежи ли на самостоятелно обжалване разпореждането на съда, с което се отказва изменение размера на указаната от съда за внасяне държавна такса.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.
Видно от данните по делото, с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждането на Окръжен съд-Варна, с което съдът е върнал като процесуално недопустима частна жалба срещу предходно разпореждане, с което е отказано намаляване размера на дължимата държавна такса по подадената от Д. С. въззивна жалба, която е оставена без движение до внасянето й. Съображенията на съда са, че разпореждането по чл.262, ал.1 ГПК не подлежи на пряк инстанционен контрол и на самостоятелно обжалване, тъй като не се явява преграждащо за хода на делото и подадената частна жалба се явява процесуално недопустима.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС по приложението на чл.274, ал.1 ГПК, с който законодателят е очертал хипотезите, в които определенията на съда могат да бъдат обжалвани с частни жалби, а именно – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. В случая обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване размера на дължимата държавна такса, както и разпореждането на съда по чл.262, ал.1 ГПК, с което се оставя без движение подадената въззивна жалба, като са дадени указания за внасянето на съответната държавна такса, са постановени по движението на делото – същите нямат преграждащ характер, поради което не подлежат на инстанционен контрол. Съгласно ал.3 на чл.262 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи разпореждането за връщането на подадената въззивна жалба, но не и актовете на съда, с които се дават указания на страната за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.5 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значението си при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред е отказът за освобождаване от държавна такса по чл.63, б.”а” и „б” ГПК/отм./, съответствуващи на чл.83 и 84 от сега действуващия ГПК, какъвто не е настоящия случай. Обжалваното определение е в съответствие със закона и цитираната задължителна съдебна практика, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 235/20.04.2012 год., постановено по ч.т.дело № 212/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: