4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
Гр. С., 24.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 981/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Б.В. от САК срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 493/02.06.2010 г. постановено по т.д.№ 377/2010 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 13/12.01.2010 г. по гр.д.№ 674/2009 г., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата 67289.13 лв. представляваща частично неизплатено възнаграждение за извършено строителство на канал с две HDP тръби и оптичен кабел на територията на [населено място] и [населено място] с дължина 6080 метра ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, касаторът твърди, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществени правни въпроси обусловили изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1. Издаването на данъчна фактура от изпълнителя и нейното осчетоводяване, отразяване в дневника за покупки и частично плащане от страна на възложителя доказва ли наличието на сключен договор между тях. 2. Осчетоводяването на данъчната фактура, отразяването й в дневника за покупки и ползуването на данъчен кредит имат ли действие на приемане на извършената работа от възложителя по смисъла на чл.264 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ив.Д. от АК-П. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение по приложения към отговора договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за сумата 2280 лв.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.266 ал.1 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати неизплатения остатък от цената на извършената работа съгласно издадената данъчна фактура № 227/05.12.2008 г. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за изработка, че ищецът е извършил договорената работа съгласно двустранно оформения с подписите на представители на страните акт обр. 19 без ответникът да възрази относно качеството. Прието е също, че издадената данъчна фактура е надлежно осчетоводена от ответника, включена е в дневника за покупките и в справката декларация по ЗДДС от м.декември 2008 г., като по нея са били извършени частични плащания, което се установява от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено. При тези фактически данни е направен решаващия извод, че ответникът дължи неизплатения остатък от цената на извършената работа-строителство на канал с две тръби и оптичен кабел на територията на [населено място] и [населено място]. Решаващият съдебен състав е постановил решението след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
С оглед на изложеното поставеният от касатора в изложението му въпрос дали издадената от ищеца фактура, която е осчетоводена от ответника и по нея има извършено частично плащане на цената установява наличието на сключен договор за изработка между страните е ирелевантен. Не процесната фактура, а фактът на извършената и приета работа налага извода за наличие на облигационна връзка между страните. Самото изпълнение на договора обосновава постигнатото съгласие за сключването му предвид установения по делото факт, че извършената работа е приета без възражение от страна на възложителя, регистрирана е в дневника за покупки по ЗДДС, като е ползуван данъчен кредит. Цената се дължи не защото е издадена фактурата, а защото е извършена работата. На въпроса за доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги отговорът се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ-те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите доказателства по делото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка и е достигнал до извода за наличието на договорна връзка между страните. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Суверенно право на решаващия съд е дали да кредитира или не даденото доказателство. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват основания за касиране по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По поставения от касатора втори въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК предвид наличието на трайно установена съдебна практика на ВКС, според която когато възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да е направено възражение за недостатъци, счита се, че работата е извършена и приета от възложителя с конклудентни действия. В този смисъл е р. № 250/11.01.2011 г. по т.д.№ 535/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. Обжалваното решение не противоречи на така посочената практика на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и поискани съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 2280 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 493/02.06.2010 г. постановено по т.д.№ 377/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 2280 /две хиляди двеста и осемдесет/ лв. съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: