Определение №875 от 26.11.2012 по търг. дело №206/206 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 875

С., 26.11.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 206/ 2012 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Л. А. – ЕТ с фирма „Ив – Ал – И. А.” – [населено място] срещу Решение № 1886 от 07.12.2011 г. по т.д. №1378/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната от ответника част Решение №188 от 15.02.2011 г. по т.д. № 2163/ 2009 г. на Софийски градски съд, с която [фирма] – [населено място] е осъден да плати на [фирма] – [населено място] 19 842.91лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 01.03.2008 г. – 01.08.2009 г., със законната лихва, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като сочи, че решението е крайно несправедливо с приетото, че обезщетението за вреди по чл. 236 ал. 2 ЗЗД се равнява на пазарната цена, а по делото не са представени доказателства, че след извеждането му от имота, същият е бил отдаден под наем на друго лице при по-висока цена от тази по наемния договор на страните. Поддържа, че съдът не е взел предвид, че обезщетението следва да се определи в размер на наемната цена, уговорена между страните, в противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в обжалваната част първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посоченият от жалбоподателя разрешен правен въпрос за размера на обезщетението за ползване на недвижим имот за период след прекратяване на договор за наем, е релевантен, тъй като от решаването му зависи изходът на делото. По този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса има установена практика на ВКС, която е в смисъл, че когато след прекратяване на договора за наем продължи ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателя, обезщетението за вреди, които обхващат претърпените загуби и/или пропуснатите ползи, основано на чл. 236 ал. 2 ЗЗД, е в размер на средния пазарен наем за имот като процесния и в чл. 236 ал. 2 ЗЗД е определен минимума на дължимото от дотогавашния наемател обезщетение и съдът не може автоматично да приеме, че размерът на обезщетението е това на последната наемна вноска по договора. Няма пречка на наемодателя по прекратения договор за наем да бъде присъдено обезщетение и в по-голям размер на основание чл. 59 ЗЗД, ако е претърпял по-големи вреди или пропуснал по-големи ползи от средния пазарен наем на използване на имота след прекратяване на наемния договор (да докаже техния размер). В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдилища: Р.№701/12.11.2010 г. по гр.д.№ 219/ 2010 г. на ГК, ІV отд., Р.№164/28.Х.2010 г. по т.д.№1079/2009 г. на ТК, ІІ отд., Р.№121/05.11.2012 г. по т.д.№761/2011 г. на ТК, І отд., Р. №18/05.03.2009 г. по т.д. № 527/2009 г. на ТК, І отд.
С оглед установената съдебна практика по решения материалноправен въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за което изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1886 от 07.12.2011 г. по т.д. № 1378/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top