3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр. София, 06.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2348 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ответниците [фирма], [населено място], Д. С. Т. и Д. С. Д. от [населено място] срещу определение № 33 от 04.02.2013г. по т. дело № 181/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на тримата ответници срещу решение № 516 от 18.11.2011г. по гр. дело № 758/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, ІІІ състав, с което е потвърдено решение № 553 от 13.06.2011г. по гр. дело № 3714/2010г. на Пазарджишки районен съд Районен съд Разград, и са присъдени разноски.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на ВКС, ТК, І отделение за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа становище, че съдебният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл. 1, ал. 1, предл. 2 ТЗ.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Н. Д. оспорва частната жалба и изразява съображения за правилност на обжалваното определение, поради което моли същото да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като решението на Пазарджишки окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г./ – касае се до търговско дело за установяване на вземания по реда на чл. 422 ГПК по два записа на заповед в размер съответно 1 032.06 евро и 2 815,22 евро, т. е. цената на всеки от исковете е до 10 000 лв.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е признато за установено, че [фирма], [населено място], Д. С. Т. и Д. С. Д. от [населено място] дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата 1 032,06 евро със законната лихва от 12.07.2010г. – задължение по запис на заповед от 16.02.2007г., както и сумата 2 815,22 евро със законната лихва от 12.07.2010г. – задължение по запис на заповед от 20.02.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1785 от 14.07.2010г. по ч. гр. дело № 2690/2010г. на Пазарджишки районен съд, и са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Делото е търговско, тъй като заявените претенции за горепосочените суми произтичат от правоотношения, възникнали между страните по търговски сделка съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 23.02.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели не се дължат, но последните следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 04.02.2013г. по т. дело № 181/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, [населено място], [улица], Д. С. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 16 и Д. С. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4 да заплатят на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.