4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 02.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1027 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. М. от[населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. К. Й., срещу определение № 6915 от 10.05.2010г. по ч. т. дело № 2735/2010г. на С. градски съд, Т. отделение, VІ-5 състав, с което е потвърдено разпореждане от 01.12.2009г. по ч. гр. дело № 22991/2009г. на С. районен съд, 52 състав, с което е оставено без разглеждане възражението на М. Д. М. срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.05.2008г. и е върната частната жалба с вх. № 1032738/21.07.2009г. срещу тази заповед на основание чл. 278 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарущение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ подлежат ли на доказване отрицателни факти в заповедното производство и производството, образувано въз основа на възражение и частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение; 2/ как се разпределя доказателствената тежест в това производство и длъжен ли е жалбоподателят до даказва отрицателния факт, че не е бил уведомен от частния съдебен изпълнител; 3/ по какъв начин следва да се докаже отрицателен факт, който жалбоподателят твърди, че не е настъпил; 4/ как следва да постъпи съдът при служебна проверка относно допустимостта на частна жалба, когато от материалите по делото не може да се установи точната дата на уведомяване на жалбоподателя относно подлежащия на обжалване акт; 5/ с какви ефикасни правни средства на защита по смисъла на чл. 13 ЕКЗПЧОС и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС разполага жалбоподателя, като при наличие на издадена заповед за незабавно изпълнение, която не му е връчена, и при подадени възражение, че не дължи и частна жалба, не се обезсилва издаденият изпълнителен лист, както изисква ГПК.
Ответникът В. Ц. П. от[населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е констатирала, че частен съдебен изпълнител М. П. е връчил на частния жалбоподател заповедта за незабавно изпълнение и призовка за доброволно изпълнение на 22.06.2009г. при отказ съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, а възражението е подадено на 21.07.2009г. след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Поради неспазване на срока по чл. 419, ал. 1 ГПК решаващият съдебен състав е направил извод, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на връщане. Относно диспозитива в разпореждането на СРС „оставя без разглеждане” въззивният съд е изложил съображения, че оставянето без разглеждане на възражението по чл. 414 ГПК не е последица, предвидена в закона, но създава яснота за частния жалбоподател, че не е възникнало задължение за съда да уведоми заявителя за правата му по чл. 415 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид инвокираните от частния жалбоподател доводи, въззивното определение и данните по делото, релевантните процесуалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: 1/ връчена ли е заповедта за незабавно изпълнение на частния жалбоподател; 2/ с какви доказателствени средства се установява връчването на заповедта и кой носи доказателствената тежест.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по посочената разпоредба, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното определение трябва да е разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд по същия правен въпрос. Частният жалбоподател не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по релевантните за настоящия спор процесуалноправни въпроси. Представеното определение от 13.01.2009г. по гр. дело № 522/2008г. на ОС Ямбол, ГО не е в противоречие с обжалваното въззивно определение, тъй като и в двете е прието, че проверката за редовност на частната жалба, подадена срещу разпореждане за незабавно изпълнение, включва и проверка дали същата е подадена в срок.
Въпросите за връчването на заповедта за незабавно изпълнение на частния жалбоподател, от който момент започва да тече срокът за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 1 ГПК, и доказателствените средства, с които се установява това връчване не са решени в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да следи служебно за спазване на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение и обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, като при необходимост следва да изиска от съдебния изпълнител съответните доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение. В съответствие с посочената трайна съдебна практика въззивният съд с определение от 20.04.2010г. е изискал от ЧСИ М. П. рег. № 851 доказателства относно предмета на изп. дело № 20098510400678, кои са страните по него, кога е връчена заповедта за изпълнение на основание чл. 418, ал. 5 ГПК или на основание чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК. Въз основа на представените от ЧСИ М. П. доказателства /уведомление, покана за доброволно плащане с разписка към нея, копия от изпълнителен лист и от заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ решаващият съдебен състав е констатирал, че длъжникът – частен жалбоподател е уведомен за заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно плащане при отказ на основание чл. 44, ал. 1 ГПК.
Останалите формулирани от частния жалбоподател въпроси не са релевантни по делото, тъй като е установено връчване на заповедта за изпълнение и поканата за доброволно плащане при отказ съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК. Ако заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на частния жалбоподател и при оспорване на верността на отразеното от частния съдебен изпълнител връчване в представеното уведомление, длъжникът разполага с правата по чл. 423 ГПК да подаде възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на релевантните процесуалноправни въпроси приложимите правни норми са ясни и при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът се е съобразил с тях и с конкретните данни по делото.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на С. градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6915 от 10.05.2010г. по ч. т. дело № 2735/2010г. на С. градски съд, Т. отделение, VІ-5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: