1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 23.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 752 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. П. В. срещу решение № 1871 от 14.10.2013г. по т. дело № 2986/2013г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1045 от 06.06.2013г. по т. дело № 3804/2012г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-14 състав.
С потвърденото първоинстанционно решение е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2011г., открито е производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, назначен е временен синдик, наложени са общ запор и възбрана на имуществото на дружеството и е свикано първо събрание на кредиторите.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Относно вероятната недопустимост на решението поддържа становище, че въззивният съд не е спазил изискванията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК – молителят не е индивидуализирал кога е направен превод и каква сума е усвоена по договора за заем, не е посочил вида на изчисляваната лихва върху главницата, нито периодът, за който лихвата е начислявана.
Касаторът релевира доводи, че въззивният съд е дал разрешение на процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Процесуалноправни въпроси:
1. Каква е законовата рамка /мярата/ при упражняване правото на съда, уредено в нормата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, с оглед съотношението между принципите на гражданския процес по новия ГПК и уредените в ГПК и ТЗ преклузии, що се отнася до ангажирането на писмени доказателства по делото и длъжен ли е съдът по несъстоятелността служебно да събира писмени доказателства за действителността на търговската сделка, която е представена по делото, или страните следва да докажат твърденията си за действителност/недействителност, въз основа на разпределената доказателствена тежест? – по този въпрос касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, субсидиарно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 510/27.06.2008г. по т. д. № 209/2008г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение № 134/08.12.2009г. по т. д. № 141/2009г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, 1 т. о.
2. Длъжен ли е съдът да прилага служебно по чл. 301 ТЗ и в частност – едва в крайният съдебен акт, при липсата на твърдение или възражение за приложението на тази норма от заинтересованата страна, както и при липса на ясно определено и индивидуализирано по делото приложимо право към договора за заем? – чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
Материалноправни въпроси:
1. Нищожен ли е договор за банков кредит, сключен в противоречие с чл. 10 от Закона за кредитните институции и ако е нищожен, какво е основанието на нищожността – противоречие с императивно искане на закона, липса на съгласие или друго основание, посочено в чл. 26 ЗЗД? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Прилага ли се чл. 301 ТЗ към договор за банков кредит, сключен в противоречие с чл. 10 ЗКИ? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът „Остерайхише Фолксбанкен – А.“ /Osterreichische Volksbanken – Aktiengesellschaft/, [населено място], А. чрез процесуален представител адв. И. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Относно твърдението за нередовност на исковата молба, която да води до недопустимост на въззивното решение поддържа, че в молбата изрично са посочени отделните елементи на дълга на длъжника – главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва, а цитираното определение № 177 по ч. гр. д. № 135/2009г. на Апелативен съд Б. е неотносимо.
Ответникът релевира доводи, че първият процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС /решение № 241/21.06.2012г. по т. д. № 158/2012г. на ВКС, ТК, 2 т. о., решение № 153/23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, 1 т. о. и цитираното от касатора решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, 1 т. о./.
Относно втория процесуалноправен въпрос не е налице първата кумулативна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него, както и този въпрос има отношение към правилността на решението.
Относно двата материалноправин въпроса ответникът твърди, че въззивната инстанция не се е произнесла и такова произнасяне би било недопустимо, предвид забраната за упражняване на чужди права пред съд по чл. 26, ал. 2 ГПК. Излага и съображения за наличие на константна практика на ВКС по приложението на чл. 301 ТЗ, включително във връзка със сключени банкови сделки, например определение № 377/08.06.2011г. по т. д. № 266/2010г. на ВКС, ТК, 2 т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за заем от 29.05.2008г. – „Инвесткредит Б.“ АГ, акционерно дружество, учредено съгласно законодателството на Република А., в качеството му на заемодател, и регистрирано при Търговски съд В., се е задължило да отпусне на [фирма], в качеството му на заемополучател, сумата от 2 250 000 евро с право на усвояване от заемополучателя в рамките на 6 месеца, считано от датата на сключване на договора, но не по-късно от 31.10.2008г., и дата на връщане на 30.06.2010г. Освен главницата, решаващият съдебен състав е констатирал размера на уговорените текущи лихви /тримесечен EURIBOR с надбавка от 2% годишно/ и уговорката при неплащане на сумата на падежа длъжникът да заплати главницата с капитализирана лихва, текуща лихва и наказателна лихва за просрочие в размер на текущата лихва, увеличена с 0,5% месечно, разноски и такси.
Предвид заключенията на съдебно-икономическата експертиза, отразяваните в счетоводните регистри при двете страни задължения на [фирма] към „Инвесткредит Б.“ АГ въззивният съд е установил, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ задължението на ответника към банката възлиза на 2 573 077,05 евро с левова равностойност 5 032 501,29 лв., а към 04.12.2012г. – 2 687 759,81 евро или 5 256 810,27 лв. /заедно с начислените лихви/. В баланса на ответното дружество задължението е отразено като дългосрочно.
Въз основа на заключенията на съдебно-икономическата експертиза решаващият съдебен състав е анализирал икономическото състояние на ответното дружество, констатирал е, че коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2009г. и 31.12.2010г. са единица, а към 31.12.2011г. под приетия норматив коефициент 1.00, а именно 0,0004, изчислени при отнасяне на задължението на ответника към банката – молител към краткосрочните задължения, предвид настъпилия падеж на плащане /30.06.2010г./, и е изследвал коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост към посочените три дати. Въззивната инстанция е приела, че са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен с разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1, чл. 631 от ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество, като се е позовала на разместената доказателствена тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност в производството по чл. 625 ТЗ: молителят – кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично вземане по търговска сделка, по която длъжникът не извършва плащане, а ответникът – длъжник чрез пълно обратно доказване следва да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите му.
Изводът за неоснователност на възраженията на длъжника за липса на активна процесуална легитимация у молителя е аргументиран с разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ /ред. преди изм. с ДВ, бр. 20/2013г./, съгласно която във фазата по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ е достатъчно вземането да е установено по основание и да е изискуемо, като не е необходимо да бъде безспорно и установено по размер.
Възражението на длъжника, че неплащането се дължи на поведението на Общото събрание на дружеството, е прието за неоснователно по съображения, че волята на длъжника, изразена чрез действията или бездействията на неговите органи на управление, би имала значение в случай, че не е налице обективна невъзможност от страна на дружеството да изпълни свое парично задължение, т. е. ако дружеството е платежоспособно.
Въззивният съд е приел за неоснователно и направеното във въззивната жалба оплакване, че наличието на изпълнение по специалния ЗОЗ изключвало правния интерес от изпълнение по реда на несъстоятелността или от индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси са от значение за изхода по конкретното дело и дали същите са обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Относно вероятната недопустимост на решението съдът е длъжен да следи служебно. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и без да има направено искане от страна на касатора. Постоянна е практиката на ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В настоящия случай молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ е достатъчно индивидуализирана – молителят е изложил твърдения, че е кредитор на ответника с изискуемо вземане, посочил е основанието на вземането, размера на дължимата главница, настъпилия падеж, размера на капитализираната лихва и на наказателната лихва и е изложил твърдения относно неплатежоспособност на длъжника, тъй като считано от 30.06.2010г. е спрял плащанията на основание чл. 608, ал. 2 ТЗ. Обстоятелството, че периодът на капитализираната и наказателната лихви не е конкретизиран, не обуславя извод за нередовност на молбата по чл. 625 ТЗ, тъй като не се касае до осъдителен иск за присъждане на претендираните главница и лихви, а размерът на дължимите суми следва да се съобрази при преценка на финансовото състояние на ответното дружество с оглед определяне на коефициентите му за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и възможността му да погасява краткосрочните задължения.
Посочените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси се отнасят до действителността/недействителността /нищожността/ на договора за заем, служебното събиране на доказателства от съда за действителността на търговската сделка и приложението на чл. 301 ТЗ. Тези въпроси са ирелевантни, тъй като не са формирали решаващата воля на въззивния съд, по тях съдебният състав не се е произнесъл, не е изложил съображения и доводи, не са обусловили правните изводи на съда по делото.
Останалите оплаквания, релевирани от касатора в приложеното към касационната жалба изложение, представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1871 от 14.10.2013г. по т. дело № 2986/2013г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: