4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 67/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
гр.София, 08.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 67/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат П.Д. от АК-Шумен срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 04.11.2011 год. по в.гр.дело № 278/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Шуменския районен съд № 102/14.02.2011 год. по гр.дело № 2970/2009 год., въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу Надежда Н. Х.-П. от [населено място] иск по чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата 10 000 евро по издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед от 28.12.2006 год. за същата сума с издател Н.Х. и поемател Р.С., обезпечаващ договор за заем от 28.12.2006 год. сключен между страните по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че при редовен запис на заповед, съдържащ необходимите реквизити, кредиторът има право да реализира вземането си само въз основа на ценната книга без да е необходимо да доказва причините за издаването, наличие на каузално правоотношение и изпълнението по него.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси, свързани с менителничните отношения по Търговския закон и по-конкретно: необходимо ли е да се изследва наличието на каузално правоотношение в случай на вземане, произтичащо от редовен запис на заповед. Навежда доводи, че е налице противоречие на въззивното решение с постановеното от първоинстанционния съд решение по същото дело, както и с водещата практика на ВКС в областта на менителните отношения. Позовава се и на противоречива съдебна практика с оглед приложеното към жалбата решение на Добричкия окръжен съд от 13.12.2010 год. по т.дело № 245/2009 год., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответницата по касационната жалба Надежда Н. Х. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата 10 000 евро по издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед от 28.12.2006 год. с издател ответницата Н.Х.. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на назначената по делото графологическа експертиза, решаващият съд е приел, че независимо от абстрактния характер на менителничния документ, който е редовен от външна страна и съдържа необходимите реквизити, в случая подлежи на изследване каузалното основание за пораждане на вземането-договор за заем, което ищецът сам е въвел с исковата си молба. С оглед възражението на ответницата за липса на каузално правоотношение и безспорно установения от експертизата факт, че подписът върху представения договор за заем не е неин съдът е приел, че ищецът носи доказателствената тежест да установи твърдяното основание за произхода на вземането си, обезпечено с процесния запис на заповед, каквито доказателства по делото няма представени.
При тези данни поставеният от касатора материалноправен въпрос подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен ефект е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането по тази сделка съществува. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК р.№ 113/04.10.2010 год. по т.дело № 1074/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о.; р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. и др., служебно известни на настоящия съдебен състав. В случая обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС.
Съгласно константната практика на ВКС относно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, независимо от процесуалното си качество, кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед, а длъжникът да докаже възраженията си. С оглед твърдението на ищеца за наличие на договор за заем /който е реален договор по смисъла на чл.240 ЗЗД/, послужил като основание за издаване на процесния запис на заповед, подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата, като тежестта на доказване носи заемодателя. В този смисъл са р.№ 141/08.03.2010 год. по т.дело № 798/2007 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 149/05.11.2010 год. по т.дело № 49/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, на които обжалваното решение не противоречи.
Неправилно е позоваването на касатора за наличието на противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречие с практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански дела по същия правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело. В този смисъл е и т.3 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. Що се отнася до приложеното към касационната жалба първоинстанционно решение на Добричкия окръжен съд по т.дело № 245/2009 год., липсват данни, че същото е влязло в законна сила, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 04.11.2011 год. по в.гр.дело № 278/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: