2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София1 04.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1986/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Д. К. – от [населено място] срещу Решение № 101 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 1060/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Решение № 1376 от 28.11. 2013 г. по гр.д. № 2249/ 2013 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ГПК, предявен от Г. Д. К. – от [населено място] срещу П. Г. Д. – от [населено място] за признаване вземане на ищеца 7000 лв. – част от сумата 86 354.74 лв. принудително събрана по изп. дело №17/2006 г. на ДСИ при РС-Велинград и недължимо платена на ответницата, със законната лихва от 08.02.2013 г., и за 2927.86 лв. лихва за периода 13.03.2009 г. – 08.02.2013 г., за които суми е издадена заповед № 365/12.02.2013 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 682/2013 г. на РС – Стара Загора, с оплакване за неправилност. В Изложение относно касационни основания по изложените съображения жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Д. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че ищецът има срещу ответницата вземане 7000 лв. – част от сумата 86 354.74 лв. принудително събрана по изп. дело №17/2006 г. на ДСИ при РС – Велинград и недължимо платена на ответницата, със законната лихва от 08.02.2013 г., и за 2927.86 лв. – лихва за периода 13.03.2009 г. – 08.02.2013 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 682/2013 г. на РС – Стара Загора.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по искове с цена до 10 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на жалба на Г. Д. К. – от [населено място] срещу Решение № 101 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 1060/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав, в едноседмичен срок от връчване на страните на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: