3
Върховен касационен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
гр.София, 06.12.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 170/2012 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат П. Н. от АК-С. срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 247/25.11.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 481/2011 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Сливенския районен съд № 609/15.07.2011 г. по гр.д.№ 2144/2011 г., с което е осъден ответника-касатор на основание чл.232 ал. 2 ЗЗД да заплати на [фирма] [населено място] сумата 10114.76 лв., представляваща наемна цена за периода от 1 януари до 30 септември 2010 г. по сключен между страните наемен договор от 11.03.2008 г. и анекс към него от 01.09.2009 г. ведно със законната лихва; сумата 570.15 лева представляваща обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница за периода на забавата до предявяването на иска, както и сумата 162.19 лв.-обезщетение за забавено плащане на наемна цена и такса „битови отпадъци” по седем броя фактури от 2008 до 2009 г., които претенции имат акцесорен характер и са в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Без да формулира същественият материалноправен или процесуален въпрос релевантен за изхода на делото и без да изложи конкретни доводи жалбоподателят счита за незаконосъобразен и немотивиран извода на съда, че въпреки отправеното от ответника уведомително писмо от 25.06.2009 г., до прекратяване на наемния договор не се е стигнало поради анексиране на същия в срока на предизвестието.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е осъден ответника-касатор в качеството му на наемател да заплати дължимата наемна цена за наетия недвижим имот през процесния период съгласно клаузите на сключения между страните на 11.03.2008 г. договор за наем и анекса към него от 01.09.2009 г. За да уважи предявеният иск по чл.232 ал.2 ЗЗД анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че отправеното от наемателя писмо от 25.06.2009 г. за корекция на наема през 2010 г. не е довело до прекратяване на договорните правоотношения, тъй като в срока на даденото шестмесечно предизвестие страните са подписали анекса, в който са постигнали съгласие относно размера на месечния наем за периода от 01.09.2009 г. до 31.12.2010 г. включително, като след тази дата до крайния срок на договора /11.03.2011 г./ месечният наем да се актуализира с общия индекс на потребителските цени за 2010 г. публикуван от Националния статистически институт.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал релевантния за делото материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС негово е задължението да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните нарушения касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 247/25.11.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 481/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: