5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 800/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр.София, 01.08.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 800/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Б.П. от АК-С. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 222/03.05.2011 год., постановено по гр.дело № 7/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение на Смолянския окръжен съд № 97/15.11.2010 год. по гр.дело № 21/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] частичен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 60 000 лева/като част от сумата 168 744,44 лева/, представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение на задължението за своевременно изплащане на 30% от реализирания приход от продажба на карти за обществен превоз на пътници с градски транспорт за периода март 2007 год. – декември 2009 год., ведно със съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че тълкувайки неправилно съдържанието на договорните клаузи съдът е направил погрешния извод, че уговорената в раздел ІV, т.1 от договора неустойка за забавено плащане не нарушава добрите нрави въпреки прекомерния й размер и липсата на краен предел при начисляването й, които според касатора водят до нищожност на договорната клауза съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен за делото материалноправен въпрос свързан с нищожност на клаузата за неустойка за забавено плащане поради уговорения прекалено висок размер и липсата на краен предел за начисляването й. Излага доводи, че въззивният съд е решил поставения въпрос в противоречие с постоянната съдебна практика на съдилищата и на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата съдебни актове: определение № 623/17.06.2009 год. по гр.дело № 522/2009 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.; реш.№ 524/25.05.2009 год. по гр.дело № 666/2009 год. на САС, за което липсват данни, че е влязло в законна сила; реш. от 05.01.2007 год. по арб.дело № 20/2006 год. на Арбитражния съд при Б.; реш. от 15.10.2010 год. по гр.дело № 2307/2009 год. на РС-Казанлък; реш.№ 91/31.10.2006 год. по гр.дело № 112/2006 год. на ОС-Смолян; реш.№ 92/30.10.2006 год. по гр.дело № 116/2006 год. на ОС-Смолян, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, както и две решения на ВКС, ТК-ІІ т.о. № 544/29.05.2006 год. по т.дело № 31/2006 год. и № 702/29.10.2008 год. по т.дело № 312/2008 год., постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният частичен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 60 000 лева, представляваща договора неустойка за забавено плащане на дължимите отчисления на реализирания приход от стойността на продадените карти за обществен превоз на пътници с градски транспорт по сключения между страните договор от 01.10.2003 год. По делото е безспорно установено, че процесният договор се явява обслужващ и е сключен във връзка с изпълнението на възложена от Общината дейност за извършване на обществен превоз на пътници по утвърдени линии от общинската и градската транспортни схеми. В тази връзка същият не е ограничен със срок и действува до провеждането на нов конкурс за обслужване на автолинии, включително и през процесния период. Установено е също от събраните по делото доказателства и заключенията на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че през периода от м.март 2007 год. до м.декември 2009 год. ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща на ищеца до 15 число на всеки месец дължимите 30% отчисления за предходния месец от общия приход от продадените карти за пътуване по издадените фактури. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че ответникът се явява неизправна страна по договора и дължи уговорената в т.1 от раздел ІV неустойка в размер на 5 000 лева за всяко забавено плащане. Прието е за неоснователно възражението на ответника за нищожност на процесната клауза за неустойка поради прекомерност и противоречие с добрите нрави, тъй като същата не противоречи на императивни правни норми и е в съответствие с принципа за свобода на договарянето. Изложени са допълнителни съображения, че базата за изчисление не е висока и не е поставена в зависимост от срока на забавата, а се дължи еднократно за всяко констатирано неизпълнение. Прието е също, че не е налице кумулиране на санкции за едно и също неизпълнение, тъй като ищецът претендира заплащане само на дължимата неустойка без да търси 2% лихва до пълното й издължаване както неправилно твърди ответника по делото.
С оглед на изложеното поставеният от касатора материалноправен въпрос, отнасящ се до твърдяната нищожност на процесната клауза за неустойка за забавено изпълнение поради нейната прекомерност и липса на краен срок за начисляването й, е релевантен за делото. По така поставения въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/15.06.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно т.3 от цитираното тълкувателно решение не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Начинът на определяне на неустойката, нейният вид и размер и условията, при които се дължи не са ограничени от повелителни норми на закона, поради което договарянето й без краен предел, както и над размера на законната лихва, сами по себе си не водят до нищожност на договора или на отделни негови клаузи. Въпрос на конкретна преценка е дали липсата на краен предел за натрупване на неустойката, както и размерът й са довели до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. В случая данните по делото по категоричен начин сочат, че размерът на процесната неустойка не е в резултат на завишена база при формирането й, а размерът й е нараснал от многобройните случаи на неизпълнение от страна на длъжника, който е имал възможност сам да ограничи размера на неизпълнението и по този начин да влияе върху размера на санкцията, която не е в пряка зависимост от периода на забавата. Постановеното въззивно решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършеното тълкуване съдържанието на процесните договорни клаузи при спазване правилата, предвидени в чл.20 ЗЗД, тези изводи са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 222/03.05.2011 год., постановено по гр.дело № 7/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: