1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 18.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1863 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 100/07.02.2013г. по ч. т. дело № 45/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 918 от 19.01.2012г. по ч. гр. дело № 465/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че неправилно съдебният състав е приел, че определението на СГС не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде уважена.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С определение № 918 от 19.01.2012г. по ч. гр. дело № 465/2012г. Софийски градски съд, Гражданско отделение е оставил в сила определение от 22.08.2011г. по гр. дело № 52751/2010г. на Софийски районен съд, 63 състав, с което е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за заплащане на сумата общо в размер 36 374,55 лв. – дължимо възнаграждение по 15 договора за превоз чрез налагане на запор върху паричните вземания на ответното дружество до размера на цената на предявените искове по посочени банкови сметки, при условие, че ищецът внесе парична гаранция в размер на 3 700 лв.
За да остави без разглеждане подадената на [фирма], [населено място] частна касационна жалба, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване. Изложил е съображения, че определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, и процесното определение на СГС не попада сред двете категории определения по чл. 274, ал. 3 ГПК. Съдебният състав се е аргументирал с Тълкувателно решение № 1/2010г. от 21.07.2010г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС и с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010г./, въвеждаща изключение от посочените правила за обжалване на постановените в обезпечителното производство въззивни определения, която разпоредба в конкретния случай е неприложима, тъй като с обжалваното определение съставът на СГС не е допуснал обезпечение, а е потвърдил допуснатото от СРС обезпечение.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и с него не се разрешават материалноправни въпроси, свързани с предмета на съответното съдебно производство. В този смисъл правилно съставът на Второ отделение, ТК на ВКС се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Законодателят е предвидил изключение от посоченото правило в разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК, а именно обжалване с частна жалба пред ВКС на въззивно определение, когато въззивният съд при обжалване на първоинстанционното определение е допуснал исканото обезпечение. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението, с което Софийски районен съд е допуснал обезпечение на предявения иск. Поради това, че не е налице хипотезата на чл. 396, ал. 2, предл. 2 ГПК, определението на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима. Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100/07.02.2013г. по ч. т. дело № 45/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.