3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 302/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 57
гр.София, 04.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 302/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.З. от АК-Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-131/07.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1722/2010 год. С това решение въззивният съд след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Бургаския районен съд № 1140/28.07.2011 год. по гр.дело № 9014/2010 год. е осъдил ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.327 ТЗ сумата 17 978,74 лева, представляваща частично неизплатена цена на закупени стоки по фактура № 1394/18.08.2009 год. ведно със законната лихва, както и сумата 1 384,78 лева – мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница за периода на забавата до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на делото досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързани с доказателствената сила на счетоводните документи и по-конкретно: представлява ли издадената фактура, респективно осчетоводяването на същата, основание за заплащане цената на стоката и достатъчно ли е това обстоятелство, за да се приеме от съда, че в този случай е налице реално извършена доставка на стоката? Навежда доводи за наличие на противоречива съдебна практика на съдилищата по така поставените въпроси, позовавайки се на приложените към жалбата р.№ 83/19.04.2007 год. по гр.дело № 99/2007 год. на Великотърновския апелативен съд и р.№ І-37/26.05.2010 год. по в.гр.дело № 166/2010 год. на Бургаския окръжен съд, за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ил.К. от САК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил предявеният иск по чл.327 ТЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати неизплатения остатък от цената на закупените стоки по процесната фактура № 1394/18.08.2009 год. и приложения опис към нея, както и дължимата мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е получил стоките срещу подпис в представените 69 броя складови разписки, установяващи извършените от ищеца доставки на описаните към фактурата ел.материали без да възрази относно количеството или качеството на закупената стока. Прието е също въз основа на данните от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че двустранно оформената данъчна фактура съдържа необходимите реквизити. Същата е надлежно осчетоводена от ответника, по нея е било извършено частично плащане и към датата на извършената проверка стойността на осчетоводеното парично задължение към ищеца е 17 987,74 лева. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че ответникът-купувач дължи на продавача неизплатения остатък от цената на закупената стока-предмет на иска.
Отговорът на поставените от касатора правни въпроси относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводни и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е и постоянната непротиворечива съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, обективирана в р. по т.дело № 260/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о; р. по т.дело № 264/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о.; р. по т.дело № 454/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от действуващия ГПК. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на която е достигнал до извода, че ответникът е получил стоката предмет на двустранно оформената процесна фактура, което се потвърждава и от подписаните складови разписки. Тази суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка представените с жалбата решения по конкретни дела на различни съдилища в страната не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко дело, а не от противоречиво разрешаване на поставените материалноправни въпроси, по които е налице константна практика на ВКС/решения, постановени по реда на чл.290 ГПК/, на които обжалваното решение не противоречи.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-131/07.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1722/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: