1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
С., 22.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 744/2014 г.
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място] и „Пътна компания” [населено място], в качеството им на съдружници в Д. „ Път – П. – Строй Л. 22” [населено място], чрез процесуалния им представители адв. Б. и адв. К. от САК, срещу определение № 2 477 от 14.12. 2013 г. по в. ч. т. дело № 1 398/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което частично е отменено определение № 719/02.07.2013 г. на СЗОС по т. д. № 198/2013 г., като молбата на [фирма] за допускане на обезпечение по предявен от него иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място] е оставена без уважение. Със същото се обезсилва частично и първоинстанционното определение и се оставя без разглеждане молбата на [фирма], [фирма] и Д. „Път – П. – Строй Л. 22” за допускане на обезпечение на предявен иск, както без разглеждане е оставена и молбата на Д. с правно основание чл. 247 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В допълнително изложение към жалбата са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите са представили и съдебни актове на ВКС, ВАС и др. съдилища в страната.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но в едната си част е процесуално недопустима по следните съображения:
По отношение на частната жалба срещу определението на П. в частта му, с което е отменено допуснатото обезпечение от ОС [населено място]:
Определението на въззивния съд, с което се отменя допуснатото обезпечение от Окръжен съд [населено място], не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, но същото е отменено от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС, какъвто е настоящия случай.
По изложените съображения, в тази си част, частната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане.
По отношение на частната жалба срещу определението на П. в частта му, с която са оставени без разглеждане молбата за допускане на обезпечение и молбата по чл. 247 ГПК след частично обезсилване на първоинстанцонното определение, настоящият съдебен състав на ВКС приема следното::
Производството по т. д. № 198/2013 г. по описа на ОС [населено място] е образувано по молба с искане за допускане на обезпечение по чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 ГПК на предявените по в. а. д. № 324/2012 на Арбитражен съд при Б. искове. Молбата е подадена от С. П. Ж., в качеството му на управител на [фирма] [населено място]; упълномощен представител на „П.”” ЕАД [населено място] и [фирма] и водещ съдружник и представляващ консорциално сдружение Д. „Път – П. – Строй Л. 22” [населено място] /дружество създадено по реда на чл.357 ЗЗД/ срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място]. С определение № 719/02.07.2013 г. съдът е допуснал исканото обезпечение, като с определение № 967/17.09.2013 г. на основание чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, че обезпечението се отнася за искове по в. а. д. № 357/2012 г., а не по в.а.д. № 324/2013 г. на АС при Б.. Срещу постановените определения е подадена частна жалба до П. от Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място].
С определение № 2 477 от 14.12. 2013 г. по в. ч. т. дело № 1 398/2013 г. апелативният съд е обезсилил частично първоинстанционното определение и оставил без разглеждане молбата на [фирма], [фирма] и сдружението Д. „Път – П. – Строй Л. 22” за допускане на обезпечение на предявен иск, както и молбата на Д. за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Прието е за установено, че молбата по чл. 389 ГПК е подадена от управителя на едното дружество, в качеството на упълномощен представител на другите две дружества и като водещ съдружник и представляващ консорционалното сдружение на трите дружества, което не е страна по арбитражното дело. Изложени са съображения, че поначало страна в производството пред съда могат да бъдат само съответните търговски дружества /представлявани от своите законни представители/, които са ищци по арбитражното дело, но не и гражданското дружество, което не е юридическо лице. Наведени са доводи, че подписалият молбата за допускане на обезпечение С. Ж. не може да бъде процесуален представител по пълномощие на останалите ищци, тъй като не попада в кръга на лицата визирани в ГПК. В тази връзка е прието, че тъй като при подаване на молбата за допускане на обезпечение и молбата по чл. 247 ГПК търговските дружества [фирма], [фирма] и Д. „Път – П. – Строй Л. 22” не са надлежно представлявани, по отношение на тях молбите са оставени без разглеждане след частично обезсилване на първоинстанционното определение.
В тази част въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено..
Съгласно разпоредбите на Търговския закон, търговските дружества се представляват от органен представител, който изразява волята на самото юридическо лице – това е управителят на О., съответно – овластено лице /или няколко лица/, член на СД или УС на АД, чиито имена са вписани в търговския регистър. Органното представителство не включва упълномощаване, представителна власт има само лицето вписано в Търговския регистър и само то може да извършва правни действия от името на дружеството, както материалноправни действия /сключване на договори, изпълнения на задължения на дружеството/, така и процесуалноправни /предявяване на искове, процесуално представителство и т.н./. В тази връзка подписалият молбата за допускане на обезпечение С. П. Ж. в качеството му на управител на „П.” О. има право да представлява това дружество, но не и останалите две дружества – „П.” ..АД и [фирма], още по-малко създаденото на 17.05.2011 г. по реда на чл. 357 ЗЗД от трите дружества консорциално сдружение, което съгласно чл.1, ал. 2 от подписаното споразумение „няма статут на юридическо лице по смисъла на българското законодателство”.
Според чл. 275 и чл. 276 ТЗ консорциумът представлява обединение на търговски дружества във форма на избрано от тях търговско дружество или на гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД. В случая, видно от цитираното споразумение, сдружението Д. „Път – П. – Строй Л. 22” няма статут на юридическо лице и отношенията между съдружниците се уреждат от нормите на чл. 357 и сл. ЗЗД, като съдружниците запазват своята юридическа самостоятелност. Учреденото по ЗЗД гражданско дружество не е персонифициран правен субект и като такова не може да бъде носител на права и задължения, вкл. да бъде страна по делото. Не съществува и законова възможност позволяваща на съдружник в гражданското дружество да представлява дружеството, тъй като упълномощаването от съдружниците за сключване на сделки не прави гражданското дружество субект на правото. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК р. № 131/21.03.2014 г. по т. д. № 1 121/2011 г. на ВКС, ТК, І отд. Обжалваното определение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, която съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е задължителна за долустоящите съдебни инстанции.
По изложените съображения съставът на второ отделение на търговска колегия на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] [населено място] и „Пътна компания” [населено място], в качеството им на съдружници в Д. „ Път – П. – Строй Л. 22” [населено място], срещу определение№ 2 477 от 14.12.2013 г. по в. ч. т. дело № 1 398/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено допуснатото обезпечение от Окръжен съд [населено място] по т. д. № 198/2013 г. и е оставена без уважение молбата по чл. 389 ГПК с вх. № 8 153/01.07.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 2 477 от 14.12. 2013 г. по в. ч. т. дело № 1 398/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата му обжалвана част.
Определението, в частта с която се оставя без разглеждане подадената частна жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: