3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
София, 08.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 146/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение №588 от 13.ХІІ.2010 г. по ч.т.д. № 620/ 2010 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 269 от 14.Х.2010 г. по т.д. №97/ 2009 г. на Р. окръжен съд, с което е върната подадената въззивна жалба, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че като му е връчено на 4.Х.2010 г. съобщение да внесе определената държавна такса, е внесъл същата на 8.Х.2010 г., поради което е неправилно разпореждането за връщане на въззивната жалба, потвърдено от въззивния съд. В Доводи жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и сочи правните въпроси от значение за изхода на делото: следва ли в указанията на съда за внасяне на държавна такса, да се посочи и сметката, по която същата да бъде внесена и от кога тече срокът за отстраняване нередовността на жалбата, и когато страната е посочила в седалището на съда лице – пълномощник, чрез когото да се връчват съобщения, на него ли следва да се връчи съобщението за отстраняване нередовността на въззивната жалба или по седалището на търговеца, което е извън района на съда, разглеждащ делото. Жалбоподателят поддържа, че по тези въпроси практиката е противоречива, а и липсва произнасяне от ВКС, прилага копия от Опр. № 566/7.ХІІ.2010 г. по ч.т.д. № 621/2010 г. на ВАС, Опр.№ 579/ 10.ХІІ.2010 г. по ч.т.д. № 622/ 2010 г. на ВАС и Опр. от 18.VІІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 682/2010 г. на Д. и иска да се отмени обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба синдикът Д. П. Д. на [фирма] – в несъстоятелност -[населено място] и [фирма] – в несъстоятелност -[населено място], представляван от назначения особен представител адв. В., не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнесена държавна такса. Изложени са съображения, че[населено място] № 216/ 27.ІХ.2010 г., редовно връчено на жалбоподателя на 4.Х.2010 г., съдът е дал изрични указания в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса и да представи доказателства затова, които указания жалбоподателят не е изпълнил до изтичане на преклузивния срок на 11.Х.2010 г. и до датата на постановяване на разпореждането 14.Х.2010 г. за връщане на въззивната жалба. Съдът е заключил, че най-рано към 20.Х.2010 г. – датата на факса – жалбоподателят е изпълнил указанията за представяне на доказателства за внесената държавна такса.
От изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси с оглед данните по делото, следва да се изведе релевантният за спора въпрос: за задължението на страната по чл. 261 т. 4 ГПК и за правомощието на съда при неизпълнение на това задължение, да върне жалбата, съгласно чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК. Останалите изложени от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не се релевантни за делото, тъй като по тях няма произнасяне от въззивния съд.
Както сочи и жалбоподателят, по изложения релевантен за делото въпрос има създадена съдебна практика, поради което не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Дори и да има противоречива съдебна практика по въпроса, вече има установена съдебна практика и тя е в смисъл: страната, съгласно чл. 261 т. 4 ГПК има задължение да внесе следващата се държавна такса, и да приложи към жалбата доказателства затова, от което следва, че съдът, като констатира, че страната не е изпълнила задължението да представи доказателства за внесената държавна такса в дадения й срок, който не е преклузивен, а инструктивен, връща жалбата като нередовна.
Тъй като въззивният съд при проверката правилността на разпореждането за връщане на въззивната жалба, е решил въпроса за отстраняване нередовността на въззивната жалба досежно задължението за внасяне на държавна такса и прилагане към жалбата на доказателства затова, в съответствие с така изложената съдебна практика, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 588 от 13.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. №620/ 2010 г. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: