3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр. София, 12.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 790 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 78 от 27.01.2014г. по в. гр. дело № 46/2014г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасяне с влязло в сила определение за прекратяване на производството по гр. дело № 15/2013г. на Троянски районен съд спрямо ответника [фирма], [населено място], в несъстоятелност на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона. Поддържа становище, че предявеното от [фирма] вземане срещу [фирма] в несъстоятелност не е окончателно прието в одобрените от съда по несъстоятелността списъци, поради което не е налице и хипотезата на чл. 637, ал. 2 ТЗ и производството по гр.дело № 15/2013г. на Районен съд Троян не следва да бъде прекратено. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да продължи срещу ответника [фирма].
Ответниците [фирма] и [фирма] в несъстоятелност не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Производството пред Ловешки окръжен съд е образувано по въззивна жалба от [фирма] срещу решение № 259/05.12.2013г. по гр. дело № 15/2013г. на Районен съд Троян. Въззивният съд е констатирал, че с определение № 23/14.01.2013г. първоинстанционният съд е спрял производството по гр. дело № 15/2013г. срещу длъжника [фирма] поради откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ и впоследствие по молба на ищеца производството е възобновено по отношение на втория ответник [фирма], [населено място], а по отношение на [фирма], [населено място] липсва произнасяне. Поради това, че вземането на ищеца е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ и съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ въззивната инстанция е направила извод, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с определение за прекратяване на производството.
Видно от представените с частната жалба възражение № 5199/28.03.2013г. и разпореждане № 921/12.04.2013г. по т. дело № 610/2012г. на Бургаски окръжен съд, [фирма], [населено място] е подало възражение против вземането на [фирма], прието под № 2 в одобрения списък на приети вземания, публикуван по партидата на търговеца в търговския регистър на 22.03.2013г. По настоящото дело не са налице данни дали производството по възражението на [фирма] е приключило.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение. В конкретния случай производството по гр. дело № 15/2013г. на Районен съд Троян е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл. 79 и следващите ЗЗД за заплащане на сумата 28 525,03 лв., дължима по сключен между ищеца и първия ответник [фирма] договор за финансов лизинг. С договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 28.11.2011г. [фирма] продава на [фирма] на основание чл. 15, ал. 2 ТЗ търговското си предприятие. С решение № 478/07.12.2012г. по т. дело № 610/2012г. на Окръжен съд Бургас е открито производство по несъстоятелност на [фирма].
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че определението на Ловешки окръжен съд за спиране на производството е неправилно. Прехвърлителят на търговското предприятие отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, ако няма друго споразумение с кредиторите, съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ. Поради това, че прехвърлителят и правоприемника са солидарни длъжници при липса на друга уговорка с кредиторите, откриването на производство по несъстоятелност за едното търговско дружество, в случая приобретателя /правоприемника/ и спирането на производството по предявения иск срещу него на основание чл. 637 ТЗ не обуславя спиране на исковото производство по отношение на другото дружество – прехвърлителя, нито прекратяването на производството по настоящия иск по отношение на правоприемника поради включване на вземането му в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ има преюдициален характер по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на иска срещу дружеството – прехвърлител.
Въз основа на изложените съображения определението на въззивния съд трябва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 78 от 27.01.2014г. по в. гр. дело № 46/2014г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на Ловешки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.