1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. С., 18.04..2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 640 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Г. срещу решение № 556 от 03.04.2012г. по т. дело № 399/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 4551 от 21.11.2011г. по гр. дело № 10952/2011г. на Варненски районен съд [фирма] е осъдено да заплати на А. И. Ж. като [фирма], [населено място] сумата 20 040 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението за връщане на лек автомобил марка „Д. Калибър“, рег. [рег.номер на МПС] , с посочен номер на рамата по договор за наем от 28.10.2010г. в размер на равностойността му към момента на отдаването му под наем на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 228 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 2 741,53 лв. – сдебно-деловодни разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, т. е. които се решават противоречиво и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1/ Само природните бедствия ли се квалифицират като „непреодолима сила“ по смисъла на чл. 306 ТЗ и представляват правопогасяващо обстоятелство по отношение на търсеното от изправната страна обезщетение за неизпълнение; 2/ Представлява ли престъплението против собствеността и в частност обсебването от категорията на непреодолими и непредотвратими препятствия, което да бъде основание за отпадане на отговорността за неизпълнение от страна на длъжника?“ Касаторът се позовава на противоречие с решение № 50/16.03.2011г. по гр. д. № 69/2011г. на ОС Хасково, 3 въз. гр. състав, решение № 38/17.12.2009г. по гр. д. № 2114/2009г. на ОС Стара Загора, 6 гр. състав.
Ответникът А. И. Ж. като [фирма] чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. оспорва касационната жалба и релевира доводи, че поставените от касатора материалноправни въпроси представляват касационни основания, но не и основания за допускане на касационно обжалване, а различното разрешаване на въпрос за приложението на чл. 306 ТЗ произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от конкретните доказателства по всяко едно от делата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Изводът за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди е аргументиран с наличието на необходимите предпоставки: наличие на валидно възникнало правоотношение между страните по сключен договор за наем на процесния лек автомобил срещу възнаграждение в размер 250 лв. за срок от пет дни; ищецът е изпълнил задължението си за предаване на автомобила на наемателя на 28.10.2010г.; неизпълнение от страна на наемателя на задължението да върне наетата вещ след изтичане на срока на договора. Решаващият съдебен състав е констатирал, че наемателят със съгласието на наемодателя е пренаел наетата вещ като е сключил договор за наем с М. – Филиберт – К. за периода от 28.10.2010г. до 02.11.2010г. Установено е, че наетата вещ е предмет на престъпление против собствеността.
За да направи извод за неоснователност на правопогасяващото възражение на наемателя по чл. 306 ТЗ, въззивният съд е приел, че обсебването не е от категорията непреодолимо и непредотвратимо препятствие по смисъла на чл. 306 ТЗ, което да прави обективно невъзможно длъжниковото изпълнение и да го освобождава от правните последици на неизпълнението. Изложени са и съображения за липса на доказателства за изпълнение на задължението на длъжника по чл. 306, ал. 3 ТЗ – представеното уведомление не носи подпис на представител на [фирма], нито са представени доказателства, че е сведено в писмен вид до знанието на наемодателя.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси, свързани с непреодолимата сила, и престъплението против собствеността, в частност обсебването, като непреодолимо и непредотвратимо препятствие по смисъла на чл. 306, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд е уважил иска и е приел за неоснователно възражението на ответника не само по аргумент, че обсебването не е от категорията непреодолимо и непредотвратимо препятствие по смисъла на чл. 306 ТЗ. Крайният изход на спора е мотивиран и с действията на длъжника при обсебването, с оглед на задълженията му в тази хипотеза при условията на чл. 306, ал. 3 ТЗ, а именно с липсата на доказателства, че ответникът по иска е изпълнил задълженията си по чл. 306, ал. 3 ТЗ. Поради изложените съображения, както и да се решат поставените от касатора материалноправни въпроси, същите не биха променили изходът на спора, предвид приетото от въззивната инстанция недоказано изпълнение на задълженията на длъжника наемател по чл. 306, ал. 3 ТЗ, поради което няма основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 556 от 03.04.2012г. по т. дело № 399/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.