4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
С., 29.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4296/ 2013 год.
Производството е по чл.274 ал. 3 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на И. П. П. – от [населено място] срещу Определение № 267 от 23.08.2013 г. по ч.гр.д. № 348/ 2013 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с което е потвърдено Определение №549 от 05.07.2013 г. по т.д. №25/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отказано И. П. П. – от [населено място] да бъде освободен от внасяне на държавна такса 2000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че съдът, като е приел, че той няма средства да плати сумата 5943.67 лв.(дължимата държавна такса), неправилно е приел след обсъждане на други доказателства по чл. 83 ал. 2 т.7 ГПК – че съпругата му е едноличен собственик на капитала на [фирма] – действащо ТД, за което жалбоподателят не е представил доказателства, че не реализира печалба. Жалбоподателят обсъжда доказателствата за материалното и имущественото си състояние и поддържа, че определението противоречи на установената съдебна практика: Опр.№771/22.11.2012 г. по ч.гр.д. № 577/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че преценката налице ли е основание за освобождаване на страната от внасяне на държавна такса, съдът прави въз основа на декларацията, Опр.№528/11.07.2011 г. по ч.т.д.№ 341/2011 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че въпреки липсата на доказателства за редица твърдени от молителя обстоятелства, представеният документ от Агенцията по заетостта и декларацията са достатъчни, за да се приеме, че са налице пред- поставките за уважаване на молбата за освобождаване, Опр.№601/22.11.2012г. по ч.гр.д.№562/2012 г. на І г.о., Опр.№ 542/29. 11.2012 г. по ч.гр.д.№561/2012 г. на ІІ г.о., Опр.№318/12.07.2012 г. по ч.гр.д.№293/2012 г. на ІІ г.о., в които е прието, че съдът следва да реши въпроса за освобождаване съобразно представената декларация. Жалбоподателят излага доводи, че ТД [фирма] не реализира печалба и прави оплакване, че като е преценил, че са налице неясноти относно релевираните обстоятелства, съдът е следвало да му даде указания да представи съответни доказателства, в който смисъл сочи Опр. №318/12.07.2012 г. по гр.д.№ 293/2012 г. на ВКС, ІІ гр.отд., вместо което е приел, че посоченото ТД може да бъде източник на приходи. Частният жалбоподател поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по решените правни въпроси: 1.Достатъчна ли е служебната бележка от Агенцията по заетостта и Декларацията, въз основа на които да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 83 ал. 2 ГПК, 2. Съдът следва ли да се съобрази с декларираните обстоятелства в Декларацията или въпреки тях може да откаже освобождаване, когато по делото липсват доказателства, които да опровергават декларираните обстоятелства. 3.Ако съдът е преценил, че са налице неясноти относно релевантните обстоятелства и е необходимо представянето на допълнителни доказателства, трябва ли да даде указания на молителя да представи такива доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което частично е отказано ищецът да бъде освободен от внасяне на държавна такса 2000 лв. на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението в частта, с която жалбоподателят не е освободен от внасяне на държавна такса 2000 лв. по въззивната жалба, при дължимата държавна такса 5943.67 лв., съдът е възприел данните, съдържащи се в Декларацията за материално и гражданско състояние и като е съобразил данните по делото, че жалбоподателят е бил едноличен собственик на капитала на [фирма], че ТД е действащо и че на 11.06.2013 г. е вписано прехвърляне на дружествения дял на съпругата Мима Н. Г. – П., е приел, че са налице други обстоятелства по см. на чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК. При липса на представени от жалбоподателя доказателства за установяване на твърдението си, че ТД не реализира печалба и не носи доходи, съдът е посочил, че дейността на ТД би могла да бъде източник на приходи, затова не следва жалбоподателят да бъде освободен от внасяне на 2000 лв. държавна такса.
С оглед изложеното релевантни за делото са процесуално – правните въпроси: съдът кои обстоятелства по чл. 83 ал. 2 т. 1 – т. 7 ГПК взима предвид, за да признае, че физическо лице няма достатъчно средства да заплати такси и разноски по производството и въз основа на какви доказателства, и следва ли да даде на страната указания да представи доказателства, ако липсват такива за някои от твърденията по искането за освобождаване.
Налице е трайно установена съдебна практика по приложението на чл. 83 ал. 2 ГПК, която е в смисъл, че при преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на страната от внасяне на държавна такса, съдът взима предвид обстоятелствата, посочени в чл. 83 ал. 2 т.1 – 6 ГПК, и други констатирани обстоятелства от значение за възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса – в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Опр.№160/03. 02.2011 г. по ч.т.д.№ 61/2011 г. на ІІ т.о., Опр.№559/21.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 418/2011 г. на І г.о., Опр. №125/22.02.2010 г. по ч.гр.д. № 100/2010 г. на ІV г.о., Опр.№87/27. 02.2012 г. по ч.гр.д.№ 559/2011 г. на ІІІ г.о. и др. За съдържанието на посочените в чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК „други констатирани обстоятелства” са постановените от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК: Опр.№123/20.02.2012 г. по ч.гр.д. №91/2012 г. на ІІІ г.о., в което съдът е взел предвид факта, че ищецът не е посочил доходи от притежаваните ТД, съществуването на едно от които е укрил, както и Опр.№567/ 29.Х.2009 г. по ч.гр.д.№ 547/ 2009 г. на ІІІ г.о. и Опр.№ 160/03.02.2011 г. по ч.т.д.№ 61/2011 г. на ІІ т.о. за това кои са другите констатирани обстоятелства по чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК.
Преценката на въззивния съд, че жалбоподателят разполага с възможност да внесе държавната такса в размер на 2000 лв. е формирана в съответствие с посочената съдебна практика по приложението на чл. 83 ал. 2 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие между въззивното определение и посочената съдебна практика. Различните крайни правни изводи по конкретните дела не сочат различни отговори на въпроса за прилагането на чл. 83 ал. 2 ГПК, защото преценката при която съдът решава основателно ли е искането за освобождаване от такси и разноски, е обусловена от представените по конкретното дело доказателства, подкрепящи искането.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 267 от 23.08.2013 г. по ч.гр.д. № 348/ 2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: