4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 624
София, 12.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 243/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място], правоприемник на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 99 от 4.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 237/ 2009 г. на Б. апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 212 от 22.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 78/ 2004 г. на Б. окръжен съд, с което е отказано тълкуване на Решение № 218/ 2005 по гр.д. № 78/ 2004 г. на Б. окръжен съд, с което е прогласена нищожността на Договор от 15.V.2001 г., сключен с нот.акт № 73/2001 г., с който [фирма] продава на [фирма] хотел “Л.” в к.к.”С. бряг”, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят счита, че искът за нищожност на договора по чл. 26 ЗЗД е конститутивен, че в резултат на прогласяване нищожността на сделката е настъпила трансформация на спорното право, в който смисъл искът с оглед предмета на сделката има вещно – правно действие, поради което поставените за тълкуване въпроси касаят и последиците на съдебното решение, които съдът е отказал да конкретизира. Счита, че съдът дължи произнасяне по искането за тълкуване относно конститутивните последици на решението, тъй като се препятства изпълнение на самото решение и иска решението да се отмени и да се постанови тълкувателно решение, с което да се изясни волята на съда и породените от решението правни последици по изложените въпроси.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – съдебната практика е в смисъл, че целта на тълкуването е да се издири истинската воля на съда съобразно която да се уредят правните последици на решението – Р. на ВКС № 107/16.ІІ.2009 г. по гр.д.№868/ 2007 г., Р. на АС – София област № 258/10.V.2008 г. по адм.д.№471/2007 г. и Р. на ВАС №10145/ 28.VІІ.2009 г. по адм.д.№11975/2008 г. Счита, че по пътя на тълкуването следва да се изясни доколко СПН на конститутивното решение има своето правно действие и до каква степен решението обвързва страните, съдилищата и учрежденията в страната. Заключава, че тълкуването е наложително и защото приетото от съда, че с уважаването на иска по чл. 26 ЗЗД и обезсилване на нотариалния акт, не е решен спор за материално право, не кореспондира на характера и предмета на делото, свързани с преценка действителността на сделката, която има за предмет вещно право на собственост върху недвижим имот. Като заключава, че постановяването на тълкувателно решение би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. Д. М. – ЕТ с фирма “К. – М. М.” -[населено място] – ответник по делото, и [фирма] -[населено място], [община] – трето лице – помагач на страната на ответника, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, постановено на основание чл. 194 ГПК (отм.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата на [фирма] – [населено място] за тълкуване на влязло в сила Решение № 218/2005 г. по гр.д. № 78/ 2004 г. на Б. окръжен съд, с което е прогласена нищожност на Договор от 15.V.2001 г., сключен с нот.акт №73/ 2001 г. на нотариус рег.№208 с район на действие РС[населено място], с който Б.” ООД -[населено място] продава на М. Д. М. – ЕТ с фирма “К. – М. М.” -[населено място] хотел ”Л.” в к.к.”С. бряг” и е отменен посоченият нот.акт. Изложени са съображения, че в молбата за тълкуване на решението молителят не е посочил какво не е ясно в решението, като единствено е описал отказа на държавно учреждение да извърши исканото от него действие – въз основа на решението, с което е уважен иска по чл. 26 ал. 1 ЗЗД, имотът, продаден в хода на делото от ответницата на третото лице с нот.акт №23/ 2004 г., да бъде записан само на името на ищеца. Съдът е посочил, че последиците на решението, изпълнителната сила на осъдителните решения и конститутивното действие на конститутивните решения, са уредени в закона и в правната теорията, гарантират стабилитет на решенията и не са предмет на тълкуване от съда и е потвърдил първоинстанцион – ното решение, с което е отказано тълкуване на Решение № 218/2005 г. по гр.д.№ 78/ 2004 г. на Б. окръжен съд.
Жалбоподателят не сочи кой е разрешеният по делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, релевантни за спора. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В случая жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но въз основа на изложените съображения не може да се приеме да е налице това основание. Не въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отказано тълкуване на влязло в сила решение, трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед интереса на жалбоподателя да изясни последиците на решението, с което е прогласена нищожност на договора за продажба и действието му спрямо третото лице – помагач на ответника, а разрешеният от въззивния съд релевантен правен въпрос трябва да е от такова значение, за да допусне ВКС касационно обжалване по въпроса и да го разреши със съдебен акт, който се включва в задължителната съдебна практика. По искането за постановяване на решение, с което се тълкуват споровете на страните по тълкуване на влязло в сила съдебно решение, има създадена съдебна практика, посочена и от жалбоподателя (решението на ВКС, но не и решенията на адм.съдилища, които не се включват в практиката по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК), което също налага извода, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Развитите от жалбоподателя съображения не подкрепят довода му, че се касае до въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 99 от 4.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 237/ 2009 г. на Б. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: