7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С., 22.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 84/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 494 от 02.11.2011 г. по т.д. № 925/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 352 от 28.06.2011 г. по т.д.№ 509/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по иска на И. М. В. – от [населено място] срещу [фирма] [населено място] по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на дружеството, взети от ОС на 29.07.2010 г.: за изключване на съдружника И. М. В. на основание чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 3 ТЗ, за поемане на дела му от останалия съдружник, за промяна вида на дружеството в Е. и адреса на управление, и за приемане на учредителен акт, с оплакване за неправилност. В Изложение към касационна жалба сочи, че по материалноправните въпроси: 1. изчерпателно ли е изброяването в чл. 123 ТЗ на имуществените права на съдружника, може ли нормата да се тълкува разширително, има ли право съдружник да получава парични плащания от О. с цел покриване на личните си разходи и следва ли дружеството да поеме тези разходи, 2. Съставлява ли неизпълнение на задълженията на съдружник за оказване съдействие за осъществяване дейността на О. и действия против интересите на дружеството по см. на чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 3 ТЗ ползването на финансови средства на О. от съдружник за лични разходи, и съставлява ли такова действие отказът на съдружника да възстанови средствата, 3. Когато съдружник е причинил вреда на О. с ползването за лични нужди на средства без правно основание, има ли юридическа зависимост между възможността ОС да го санкционира с изключване, и възможността О. да предяви искове за събирането им на друго правно основание, двете процедури могат ли да се приложат кумулативно или по избор на О. и каква е процесуалната им последователност, 4. Временното бездействие на управителя на О. да предприеме необходимите мерки срещу съдружник с описаното поведение, може ли да се тълкува като мълчаливо съгласие с тези действия, и съгласието на управителя превръща ли действията в правомерни, 5. може ли съдружник с описаното поведение да бъде задължен да плати на О. определена сума по реда на допълнителна парична вноска по чл. 134 ал. 1 ТЗ, както и по искане на управителя за възстановяване на неправомерно ползвани финансови средства. По тези правни въпроси жалбоподателят изразява несъгласието си с изводите, направени в решението. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като счита, че липсата на практика на ВКС по тези въпроси, налага повод ВКС да постанови решение по чл. 290 ГПК. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, което обосновава с Р.№ 58/13.06. 2006 г. по т.д. №604/2005 г., Р.№966/07.07.2003 г. по гр.д.№1730/2002 г. и Р.№812/ 07.07.2003 г. по гр.д.№1730/2003 г. на ВКС. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че изложените правни въпроси имат значение за правилното решаване на спора по същество, а и по тях няма съдебна практика по чл. 290 ГПК и по ГПК (отм.).
Ответникът по касационната жалба И. М. В. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество жалбата, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е потвърдил първоинстанцион – ното решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на посочените решения, взети на 29.07.2010 г. от ОС на [фирма] – [населено място], включително за изключване на съдружника И. М. В. на основание чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 3 ТЗ. Съдът е изложил, че ОС е свикано редовно, като няма пречка в една обща нотариална покана, връчена на ищеца, да се съдържат предупреждението за изключване и поканата за ОС. По определения в поканата срок за внасяне от съдружника на сумата 19 736.75 лв. съдът е приел, че при връчено на 20.07.2010 г. предупреждение, срокът до 21.07.2010 г. е неразумно кратък. Изложил е съображения, че квалифицираните от ОС като обстоятелства по чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 3 ТЗ действия на съдружника: че за посочения период е зареждал с гориво за 15 252.72 лв. личния си автомобил за сметка на О. и за посочения период е ползвал СИМ карта, за което О. е изплатило 4 484.03 лв., не съставляват действия против интересите на дружеството – разходите са за продължителен период и не биха могли да се извършат без знанието и съгласието на управителя, който би могъл да прекрати посочената практика, ако не е в интерес на О.. Съдът е приел, че невнасянето от ищеца в касата на О. на сумата 19 736.75 лв., не представлява неизпълнение на задължението да съдейства за осъществяване на дейността на О., като единственото основание, на което съдружник може да бъде задължен да внесе в О. суми, е по чл. 134 ТЗ, а за нанесена на дружеството щета, отговорността на съдружника следва да се реализира по друг ред, а не с изключване.
От изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото въпрос: действията на ищеца, изразяващи се в ползване за период около 3 години на финансови средства на О. за покриване разходи за гориво на личния си автомобил и за телефон, съответно отказът незабавно да ги възстанови, съставляват ли неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на О. по см. на чл. 126 ал. 3 т. 1 ТЗ, с тях съдружникът действа ли против интересите на дружеството по см. на чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ, за които да бъде изключен след предупреждение. Останалите въпроси не са релевантни за делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. С изложените правни въпроси жалбоподателят обосновава оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Посочените въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от преценката на съда действията на съдружника, на основание които ОС е взело решение за изключването му, съставляват ли такива по чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 3 ТЗ и отправено ли е предупреждение за изключване.
По релевантния за спора материалноправен въпрос жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика:Р.№58/13.06.2006 г. по т.д.№604/2005 г. на ВКС касае допълнителна парична вноска и няма отношение към спора на страните, нямат отношение към спора и Р.№966/07.07.2003 г. по гр.д. №1730/2002 г. и Р.№812/07. 07.2003 г. по гр.д.№1730/2003 г. на ВКС, които са относно членствено право от неимуществен характер на съдружник в О. да получава информация за цялостното състояние на О. и да има възможност да преглежда търговските книги и дружествените книжа.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС приема, че по иска по чл. 74 ал. 1 ТЗ, вложеното от законодателя съдържание в понятието „закон”, включва процесуалните норми, касаещи свикването и провеждането на ОС, спазването на които гарантира участието на съдружника в работата на ОС, и законовите разпоредби за материалните права на съдружника, осигуряващи реалното осъществяване на членствените му права, затова съдът извършва проверка както на процедурата, при която са приети решенията на ОС, така и на законосъобразността на тези решения. Когато се касае за изключен съдружник, проверката включва налице ли са основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка, като основанията за изключване предпоставят виновно неизпълнение на основни за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, при отсъствието на каквото неизпълнение, изключването е недопустимо, като се касае за крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът по иска по чл. 74 ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен съдружникът – при изключване по чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 3 ТЗ, на доказване подлежат тези основания – неизпълнение задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, и действия против интересите на дружеството. Тъй като дружеството поддържа, че тези основания са налице с неправомерно отклонените от съдружника за лични нужди финансови средства и с отказа на съдружника да възстанови незабавно сумата 19 736.75 лв., за да приеме, че не са налице предвидените в закона основания за изключване, като санкция за виновно поведение, съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, изложил е съображения защо посочените в решението на ОС неправомерни действия, за които е изключен съдружникът, които са извършени със знанието и без противопоставянето на управителя, не съставляват неизпълнение на задължения на съдружника за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, нито действия против интересите на дружеството. С извършената проверка на законосъобразността на взетите решения и преценка налице ли е предупреждение по см. на чл. 126 ал. 3 ТЗ с оглед дадения в него срок за възстановяване на сумата, липсват основания по чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 3 ТЗ за изключване и взетите от ОС решенията затова подлежат на отмяна.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като неоснователно жалбоподателят обосновава искането за допускане на касационно обжалване от същественото значение на изложените въпроси за правилното решаване на делото. Не е налице създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или необходимост от осъвременяване на съдебна практика, нито развитите въпроси са от значение за развитие на правото, тъй като не се касае до съдебна практика, създадена по непълна, неясна или противоречива правна уредба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 494 от 02.11.2011 г. по т.д.№ 925/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: