1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
С., 17.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 362/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [община] срещу определение № 294 от 08.10.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 3 347/2013 г., с което се оставя без разглеждане касационната жалба с вх. № 4 550/19.06.2013 г., подадена срещу решение № 213 от 17.05.2013 г. на Врачански окръжен съд по в. гр. д. № 228/2013 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената касационна жалба от [община], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК от [фирма] [населено място] срещу [община], с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 8 042, 86 лв., от която 8 000 лв. – главница, представляваща стойността на извършени, но неизплатени строително – монтажни работи по договор № 29/13.09.2011 г. за обект „ Изграждане на инфраструктура на ромска махала в [населено място], общ. К.” и 42,86 лв. – обезщетение за забава. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което ВцОС се е произнесъл по обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
В частната жалба се поддържа, че в конкретния случай се касае за гражданскоправен спор и неправилно ВКС е квалифицирал делото като търговско. И тъй като предявеният установителен иск за дължимост за сумата от 8 000 лв. надхвърля 5 000 лв., жалбоподателят счита, че по отношение на въззивното решение е допустим касационния контрол.
В разпоредбата на чл. 286 от ТЗ е регламентирано понятието „търговска сделка”, определящо характера на образуваното производство. Видно от данните по делото, вземането, предмет на предявения установителен иск произтича от сключен между страните договор за изработка. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от ТЗ ( чл. 287 ТЗ), какъвто е и настоящия случай. В този смисъл доводите на жалбоподателя са неоснователни. Правилен и законосъобразен се явява направения извод от състава на І ТО на ВКС, че в случая е касае за търговска сделка, по отношение на която е недопустимо касационно обжалване, с оглед размера на предявените искове.
При тези фактически данни, определение № 294 от 08.10.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 3 347/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 294 от 08.10.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 3 347/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: