1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
гр. София, 05.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4363 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. Р. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. М. Т. срещу определение № 291 от 08.10.2013г. по т. дело № 3578/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Х. Р. от [населено място] с вх. № 7007 от 18.07.2013г., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против въззивно решение № 221 от 11.06.2013г. по гр. дело № 55/2013г. на Хасковски окръжен съд, ГК.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на определението, поради което се иска неговата отмяна и разглеждане на касационната жалба. Частният жалбоподател релевира доводи, че въведената минимална цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК се отнася до търговци и делата, водени по реда на глава 32 от ГПК, но не и до търговска сделка, по която страна е физическо лице, което обжалва въззивното решение.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „А. България”, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като решението на Хасковски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК в изменената редакция на текста /ДВ, бр. 100/21.12.2010г./. По аргумент от текста на чл. 286, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 и т. 15 ТЗ с обжалваното от Д. Р. Х. въззивно решение е бил разрешен по същество спор по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. Съдебният състав на ВКС е изложил съображения за ирелеванстност на обстоятелството по каква сигнатура делото е било заведено по описа на първата или въззивната инстанция.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела.
В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което след отмяна на първоинстанционния съдебен акт е признато за установено по отношение на Д. Р. Х., че дължи на [фирма] сумата 9 786,33 лв., представляваща регресно вземане по чл. 213 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение на застрахованото лице [фирма] по покрит застрахователен риск – неплащане на лизингови вноски по полица № 1640/006/218/0000003, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2012г. до изплащането й, присъдена със заповед за изпълнение № 294/05.03.2012г. по ч. гр. дело № 291/2012г. на Районен съд Димитровград, и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото за двете инстанционни производства в размер 1 681,51 лв. Делото е търговско, тъй като заявената претенция произтича от правоотношения, породени и отнасящи се до търговски сделки съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ /договор за застраховане на „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” между ищеца – застраховател и [фирма] – застрахован/ и т. 15 ТЗ /договор за лизинг между [фирма] – лизингодател и ответника – лизингополучател/, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 18.07.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./.
Доводът на частния жалбоподател, че въведената минимална цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК се отнася до търговци и делата, водени по реда на глава 32 от ГПК, но не и до търговска сделка, по която страна е физическо лице, което обжалва въззивното решение, е неоснователен. Въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от правоотношения, породени и отнасящи се до търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ, в които една от страните е физическо лице, без значение на родовата подсъдност.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 291 от 08.10.2013г. по т. дело № 3578/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.