О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 12.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 474/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. П. от ПАК, срещу определение № 530 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3 722/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Със същото се потвърждава определение № 204 от 23.11.2012 г. на съдия по вписванията при РС [населено място], с което е отказано нотариално действие вписване на прекратяване на договор за аренда по молба с вх. № 5 756/23.11.2012 на В. Й. Панове, в качеството му на управител на [фирма] [населено място].
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В Служба по вписвания [населено място] е постъпила молба с вх. № 5 756/23.11.2012 г. от частния жалбоподател, с искане за вписване на прекратен договор за аренда, поради изтичане на определения в него срок на действие. Към същата е представен договор на аренда от 17.03.2005 г., сключен между И. Й. М. от [населено място] и [фирма] [населено място], със срок на действие края на стопанската 2010 г. Имотът, предмет на цитирания договор е закупен през 2012 г. от жалбоподателя, което обуславя правния му интерес да иска вписване на прекратяването. С определение № 204 от 23.11.2012 г. на съдия по вписванията при РС [населено място] е отказано исканото нотариално действие (вписване на прекратения договор) по съображения, че постъпилата молба не е от актовете, подлежащи на вписване. Този съдебен акт е потвърден от Пловдивски окръжен съд с определение № 530 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3 722/2012 г. – предмет на настоящото производство.
Жалбоподателят е посочил въпроси, който смята, че са от значение за изхода по конкретното дело и са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си същият е представил определение на В.. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с тълкуването на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ и чл. 29, ал. 1 ЗАЗ.
Няма спор, че прекратяването на договор за аренда в земеделието е обстоятелство, подлежащо на вписване – чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Спор поражда настъпването на подлежащото на вписване обстоятелство и обхвата на проверката за настъпването му. В случая, проверката е ограничена в рамките, посочени от закона. Нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ безспорно е императивна, но противоречията при прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ произтичат не от неяснотата на характеристиката й, а от неконкретизирания обхват на „предвидените в този закон случаи”. Такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона липсват, освен в хипотезата на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. Нормата е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ като единствена хипотеза и невъзможността по тълкувателен път ВКС да разшири обсега на закона. В този смисъл е становището, изразено в определение № 424/05.07.2012 год. по ч.т.дело № 316/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. , определение № 789/17.09.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по ч. т. д. № 370/2012 г. и др.
Изложеното дотук налага извода, че когато договорът за аренда, респ. преаренда, прекратяването на който е било заявено за вписване, е сключен за определен срок и същият е изтекъл, способът, предвиден за прекратяването на безсрочните арендни договори е неприложим, какъвто е и настоящия случай. Безспорна и непротиворечива е практиката на ВКС, че на вписване подлежи самото прекратяване на договора за аренда като настъпило обстоятелство, поради наличието на някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ и не подлежи на вписване самото основание или акта, в който същото е отразено, в който смисъл са и цитираните от жалбоподателя определения. При постановяване на обжалваното определение ПОС се е съобразил с практиката на ВКС.
Представеното от частния жалбоподател определение е постановено при друга фактическа обстановка, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу определение № 530 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3 722/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: