3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 06.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 189/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма][населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Г. от АК[населено място], срещу определение № 1 841 от 22.12.2009 г. по ч. гр. дело № 3 169/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК. Със същото се оставя без уважение депозираната от дружеството частна жалба срещу определение от 13.10.2009 г. по гр. д. № 1 182/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, І – 4 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се допълва постановения съдебен акт и се осъжда жалбоподателя да заплати на В. И. В. от[населено място], на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 13 950 лв.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от съществено значение за изхода на дело, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и по същите е налице противоречива съдебна практика – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определения на ВКС, ВАС, БАС и ОС[населено място]. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – В. И. В. от[населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че въззивното определение е правилно. Изложени са доводи и за липсата на касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 1 182/2009 г. пред Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор и заплащане на сумата от 77 600 лв. – остатък от продажната цена, предявен от [фирма][населено място] срещу В. И. В. от[населено място]. Ищецът е посочил цена на иска 262 745,25 лв. Разменени са книжа по делото, дадени са указания от съда в закрито заседание, подаден е и отговор от ответника, който оспорва предявения иск и изразява становище, че е прекратил предварителния договор с дружеството. Направено е и възражение за прихващане на сумите от 24 600 евро – неустойка и 8 859 лв. – подобрения с вземането на ищеца по иска за заплащане на остатъка от продажната цена. В. е представила по делото и договор за правна защита и съдействие с адв. М. при уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 13 950 лв., като с молба от 11.09.2009 г. съобразно с развитието на процеса моли да й бъдат присъдени направените разноски.
С молба от 25.09.2009 г. ищецът (жалбоподател в настоящото производство) е направил отказ от иска, поради постигнато извънсъдебно споразумение с ответника, като е представил и извънсъдебно споразумение от 10.09.2009 г., в което участва и трето лице – [фирма][населено място] относно цената на имота, но не и по отношение на разноските по висящите съдебни дела. С оглед на тези данни, с определение № 10 975 от 07.10.2009 г. СГС на осн. чл. 233, от ГПК е прекратил производството по гр. д. № 1 182/2009 г. По молба на ответника от 12.10.2009 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът допълва постановения съдебен акт и присъжда исканите разноски в размер на 13 950 лв.
Ищецът е депозирал частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК пред Софийски апелативен съд, който с определение № 1 841/22.12.2009 г. по гр. д. № 3 169/2009 г. я оставя без уважение. Същото е предмет на обжалване в настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил въпросите от съществено значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд. От данните по делото е видно, че най-общо същите са свързани с приложението на чл. 248 ГПК и чл. 78 ГПК. Поддържа се, че сочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие практиката на Върховния касационен съд, както и са решавани противоречиво от съдилища – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложени са доводи, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и съдът е следвало да го редуцира, предвид извършените действия от процесуалния представител. Твърди се, че ответника е знаел изхода на делото, с оглед на което не са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски.
По изложените правни въпроси не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените от жалбоподателя съдебни актове, въз основа на които същият обоснова касационното си основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК са неотносими към настоящия случай, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка, т. е. липсват доказателства за наличието на твърдяното противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по поставените въпроси.
Видно от данните по делото, предмет на делото е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор и заплащане на остатъка от продажната цена. Страните се сключили извънсъдебно споразумение помежду си, с оглед на което ищецът е направил отказ от претенциите си. С разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК законодателят е регламентирал възможността ответника да претендира направените от него разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. Необходимо е същият да докаже, че разноските са реално направени. Това се установява от представения договор за правно съдействие с адв. М.. В чл. 248 ГПК е определен реда, по който постановеният съдебен акт може да бъде допълнен в частта за разноските, в случай, че те са поискани в законоустановения срок. Без значение е с какъв акт е приключило производството, същият може да бъде допълнен по реда по цитираната разпоредба. Относно размера на адвокатското възнаграждение същият не е прекомерно завишен, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Без значение за неговия размер е обстоятелството, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение и ищецът е направил отказ от претенциите си, същият е договорен и от реално платен.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 841 от 22.12.2009 г. по ч. гр. дело № 3 169/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: