8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр. София, 06.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 677 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Иванова С. срещу решение № 145 от 18.02.2011г. по в. гр. дело № 1567/2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, I състав, с което е оставено в сила решение № 790 от 19.03.2007г. по гр. дело № 957/2006г. на Варненски районен съд, X. състав, с което са отхвърлени следните искове на [фирма], [населено място]: против П. Н. Ч. като [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за осъждането им да предадат на основание чл. 108 ЗС владението върху недмижим имот, находящ се в землището на [населено място] гора, [община], м. „Пода“, съставляващ бивш имот пл. № 77 по плана за земеразделяне на землището, идентичен с настоящи имоти № 78 и № 80 по плана за земеразделяне на [населено място] гора с обща площ от 12.645 дка, при твърдяно придобивно основание придобивна давност вследствие владение, упражнявано в период от 6 години и 4 месеца – от 15.09.1994г. до 15.02.2001г., от които ищецът е владял лично в периода от 06.12.1996г. до 15.12.2001г., а в периода от 15.09.1994г. до 06.12.1996г. – чрез присъединяване владението на неговия праводател Б. М. К. като [фирма], [населено място]; против В. С. К. от [населено място] за прогласяване нищожността на констативен нотариален акт № 10, том I, рег. № 1149, н. д. № 10/15.12.2000г. на нотариус Ст. К., рег. № 446 на НК с район на действие Варненски РС поради невярно съдържание, липса на задължителни реквизити по чл. 476, б. „д“ ГПК /отм./ и подписи на акта от страна на свидетелите на основание чл. 472 ГПК /отм./.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК: 1/ въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и доводи на страните в противоречие с изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК и с практиката на ВКС /решение № 1400/30.12.2008г. по гр. д. № 4112/2007г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 79/24.02.2009г. по гр. д. № 3604/2007г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 872/18.08.2009г. по гр. д. № 516/2009г. на ВКС, ГК, I г. о./ – съдебният състав не е обсъдил свидетелските показания на К. относно съдействието, предоставено на ищеца от служители на банката за захранване с електричество и извършването на СМР, нито документите относно началната фаза по възстановяване на ресторанта; не е обсъден доводът, че имотът като кооперативна собственост не е могъл да бъде придобит по давност от праводателя на ответниците В. С. К.; не е обсъден доводът, че предявяването на ревандикационния иск през февруари 2006г. е прекъснало придобивната давност на ответника; 2/ изводът на съда, че непосочването на три граници на имота в нотариалния акт представлява „липса на предмет“ и поради това води до нищожност на договора за продажба, е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 158/08.04.2010г. по гр. д. № 4017/2008г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 163/30.12.2008г. по гр. д. № 3997/2008г., ВКС, ГК, IV г. о.; 3/ не е налице практика на ВКС по въпроса нищожен ли е поради невъзможен предмет договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт, в който имотът е индивидуализиран с местонахождение, една граница и регулационен статут, но не са описани три граници, както и по въпроса какъв е видът на владението /добросъвестно или недобросъвестно/, основано на такава сделка.
Ответниците П. Н. Ч. като [фирма], [населено място], към настоящия момент само П. Н. Ч., предвид липсата на пререгистрация на едноличния търговец в Търговския регистър до 01.01.2012г. и заличаването му на основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР, и [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. Г. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като начинът, по който въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на събраните доказателства, не подлежи на преценка от касационната инстанция, не представлява основание за допускане на касационно обжалване, преценката дали владението следва да се цени като добросъвестно или недобросъвестно е извършена в съответствие с трайната и константна практика на ВКС, а по въпроса дали липсата на индивидуализация на вещта – предмет на договор за покупко-продажба представлява основание за прогласяване на договора за нищожен по смисъла на чл. 26 ЗЗД не са налице другите предпоставки – касаторът не е посочил кое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК счита за приложимо и по отношение на основанията за нищожност на един договор по смисъла на чл. 26 ЗЗД има трайна, последователна и еднообразна практика на ВКС.
Третите лица помагачи Б. М. К. като [фирма], гр. В., към настоящия момент само Б. М. К., предвид липсата на пререгистрация на едноличния търговец в Търговския регистър до 01.01.2012г. и заличаването му на основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР, В. С. К. и С. К. К., последните двама от [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
По отношение на иска по чл. 108 ЗС срещу П. Н. Ч. /преди 01.01.2012г. като [фирма], [населено място]/:
Въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения срещу П. Н. Ч. като [фирма], [населено място] иск по чл. 108 ЗС, като се е аргументирал с обстоятелството, че ищецът не е доказал, че владението на имота, фактическата власт се осъществява именно от П. Н. Ч. като едноличен търговец. Доводът на ищеца, че П. Ч. владее имота като едноличен търговец, с оглед направеното признание, че [фирма], [населено място] владее имота, тъй като посоченото физическо лице действа и като едноличен търговец, и като едноличен собственик на капитала на [фирма], е приет за неоснователен.
По отношение на ревандикационния иск срещу [фирма], [населено място]:
Въззивната инстанция е установила, че формираната сила на пресъдено нещо с решение по гр. дело № 3120/2001г. на В., ХХ състав между ищеца и [фирма] е само досежно обстоятелството, че ищецът не е собственик на процесния имот въз основа на договора за замяна, обективиран в нотариален акт № 147, т. X., дело № 11812/06.12.1996г. на ВН.
Съдебният състав е изложил съображения, че ако кредитира показанията на свидетелите на ищеца за осъществявано владение от ищеца за периода от договора за замяна /06.12.1996г./ до 15.02.2001г., т. е. за 4 г., 2 м. и 9 дни, то владението би било добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Поради изискването за добросъвестно владение в продължение на 5 години като придобивен способ за право на собственост, е изследван видът на владението на праводателя на ищеца – Б. М. К. като [фирма].
Въззивният съд е приел, че оформеният с нотариален акт № 181, т. X., дело № 13974/15.09.1994г. на ВН договор за покупко-продажба, по силата на който Потребителна кооперация „Прогрес 91”, [населено място] продава на Б. М. К. като [фирма] процесния недвижим имот, е нищожен , тъй като не съдържа елемент от необходимото съдържание на този вид договори – описание на прехвърляното право съгласно чл. 183 ЗЗД. Констатирано е, че в договора вещта, представляваща недвижим имот, е описана само с площ, местност и една граница, което препятства точната индивидуализация на имота. Изложени са съображения, че недвижимият имот следва да се опише поне с три граници, за да е точно индивидуализиран, като индивидуализацията следва да се извърши в самия договор, предвид изискването за нотариална форма, и не може да стане в приложени по нотариалното дело други документи, например скица на имота. Въз основа на посочените мотиви решаващият съдебен състав е направил извод, че владението на [фирма], [населено място] не може да се определи като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като правното основание, на което владее имота, не е годно да го направи собственик, поради неговата нищожност. Поради това ищецът не може да се позове на разпоредбата на чл. 82 ЗС и да присъедини към владението си владението на своя праводател и следователно в полза на ищеца не е изтекъл предвиденият давностен срок за придобиване на имота чрез давностно владение.
Неоснователността на иска по чл. 108 ЗС срещу [фирма] е обоснована от въззивната инстанция и с обстоятелството, че ищецът не е установил осъществяване на своята фактическа власт върху имота за периода от 06.12.1996г. до 15.02.2001г. Този извод е направен след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната взаимна връзка.
По отношение на иска за прогласяване нищожността на нотариален акт № 10, т. I, н. д. № 10/2000г. на нотариус Ст. К., [населено място] против В. С. К.:
За да направи извод, че този иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че невярността на удостоверените в нотариалния акт факти се отнася до доказателствената сила на извършеното от нотариуса удостоверяване, но не и до действителността на същото, а твърдените от ищеца нарушения /липсата на дата в постановлението за извършената обстоятебствена проверка, неотразяването как нотариусът се е уверил в самоличността на свидетелите, неподписването от свидетелите на констативния нотариален акт, в К. не са описани официалните удостоверителни документи за съставянето му, свидетелите, дали своите показания не са посочени от кметството, нотариусът не е вписал как се е уверил, че В. К. е владял имота, имайки предвид вписванията относно този имот/ не попадат в предметното поле на чл. 472 ГПК /отм./.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото като е съобразил разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните писмени и гласни доказателства, включително показанията на свидетеля К., както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, спазвайки постоянната практика на ВКС. Поради изложените съображения доводът на касатора, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора и доводи на страните в противоречие с изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1400/30.12.2008г. по гр. д. № 4112/2007г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 79/24.02.2009г. по гр. д. № 3604/2007г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 872/18.08.2009г. по гр. д. № 516/2009г. на ВКС, ГК, I г. о., е неоснователен.
Оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил довода, че имотът като кооперативна собственост не е могъл да бъде придобит по давност от праводателя на ответниците В. С. К., както и довода, че предявяването на ревандикационния иск през февруари 2006г. е прекъснало придобивната давност на ответника, не може да обоснове извод за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите дали имот – кооперативна собственост може да се придобие по давност и дали предявяването на ревандикационен иск прекъсва придобивната давност не са релевантни за спора, тъй като въззивният съд не е отхвърлил предявените искове поради придобиване на имота по давност от ответната страна, респективно третото лице – праводател на ответниците, а е приел за неоснователни исковете поради обстоятелството, че ищецът не е доказал, че владението на имота се осъществява именно от П. Н. Ч. като едноличен търговец, както и че ищецът не е установил осъществяване на своята фактическа власт върху имота за периода от 06.12.1996г. до 15.02.2001г.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „дали договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт, в който не са посочени три граници на имота, е нищожна сделка поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД”, тъй като, както и да бъде решен този въпрос, отговорът му не би променил изходът на спора поради обстоятелството, че исковете са отхвърлени поради това, че ищецът не е доказал осъществяване на владението на имота от П. Н. Ч. като едноличен търговец, нито осъществяване на своята фактическа власт върху имота за периода от 06.12.1996г. до 15.02.2001г., предвид твърдяното в исковата молба придобивно основание.
Доводът на касатора, че по въпроса за вида на владението, основано на нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот поради невъзможен предмет, не е налице практика на ВКС, е неоснователен. В ППВС № 6/27.12.1974г. по гр. дело № 9/1974г. на Пленума на ВС, т. ІІІ.9 са изброени правните основания по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС – прехвърлителни сделки, административни актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове, относно право на собственост или ограничено вещно право, а т. ІІІ.10 от същото постановление е обявено за недобросъвестно владението, основано на нищожно придобивно основание, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и преобретателят не е знаел за порока, с които задължителни указания въззивният съд се е съобразил, поради което не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 18.02.2011г. по в. гр. дело № 1567/2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, I състав.
Определението е постановено при участието на трети лица помагачи В. С. К., С. К. К. и Б. М. К. /преди 01.01.2012г. като ЕТ „М. К. – Б. М./, тримата от [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.