О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 247/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Х. А. – от [населено място] срещу Решение № 258 от 16.10.2013 г. по гр.д.№ 448/2013 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено Решение № 17 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 313/ 2012 г. на Брезнишки районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, предявени от [фирма] – [населено място] срещу А. Х. А. – от [населено място], вместо което е признато за установено, че ищецът има към ответника вземане за 4236.23 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01333588/26.01.2009 г., със законната лихва от 08.10.2012 г., за 1801.70 лв. – надбавка по чл. 3 от Договора, за 578.48 лв. – изтекли лихви за периода от 04.03.2011 г. до 26.09.2012 г., с искане да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ГПК. Жалбоподателят не сочи кои са решените по делото правни въпроси, нито защо поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и излага, че искането е допустимо, тъй като обжалваемият интерес е над 5000 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение на основание чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове по чл. 422 ГПК, които са уважени за признаване за установено, че ищецът има към ответника вземане за 4236.23 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01333588/26.01.2009 г., със законната лихва от 08.10.2012 г., за 1801.70 лв. – надбавка по чл.3 от Договора, за 578.48 лв. – изтекли лихви за периода от 04.03.2011 г. до 26.09.2012 г.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по обективно съединени искове за установяване на вземания, всяко от които до 10 000 лв. Определяща за преценката за допустимостта на касационната жалба е цената на всеки от исковете, а не сборът им, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Х. А. – от [населено място] срещу Решение № 258 от 16.10.2013 г. по гр.д.№ 448/2013 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Х. А. -от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 120 лв. – разноски за настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав в едноседмичен срок от връчване на страните на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: