3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
С., 12.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1218/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] – [населено място] срещу Решение №239 от 22.07.2011 г. по т.д.№ 97/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 230/ 25.11.2010 г. и Допълнително решение от 28.01.2011 г., постановени по т.д. № 45/ 2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу Кооперация ”Задруга – 08” – [населено място], обл. В.Т. за установяване, че не дължи вземане 25 126 лв. по Договор за цесия от 01.08.2008 г. със страни З. ”Росица – 93” – [населено място] (цедент) и Кооперация ”Задруга – 08” – [населено място] (цесионер), като погасено и недължимо, и не е допълнено решението по отношение посоченото изпълнително дело на ЧСИ Д.Б., с оплакване за неправилност. В две Изложения жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – решението съставлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – касае висящ спор с позоваване на постановление на ЧСИ-Д.Б. за прекратяване на изпълнително дело и образувано въз основа на същия изпълнителен лист последващо изп.дело на ЧСИ-В.Г., като съдът не приема да е налице извънсъдебно прихващане, защото волеизявлението за прихващане не е стигнало до З. ”Росица – 93” – [населено място], и до ответника – цедент Кооперация ”Задруга 08” – [населено място]. Жалбопо – дателят изразява несъгласие с тези изводи, които са неправилни и в противоречие с материалния закон, правната теория и константната практика на ВКС:Р. от 12.05.2006 г. по т.д.№ 216/2005 г.,ІІ г.о., Р.№ 834/19.11.1999 г. по гр.д.№ 201/1998 г. на І г.о., Р.№1660/05.07.1963 г. по гр.д.№1092/1963 г. на І г.о., в които е описано как се извършва прихващане и какъв е ефекта на погасяването. Заключава, че несъобразявайки се с разпоредбата на ГПК, съдът не се произнася по съществото на спора, налице е и неправилно възприемане на обективната сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, влязло в законна сила, и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. “Задруга – 08” -с. В., община В.Т. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като недопустима – счита, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК, алтернативно оспорва жалбата и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск и не е уважено искането за допълване на решението, както и че цената на иска не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Посоченият от жалбоподателя решен материалноправен въпрос: “висящ спор с позоваване на постановление на ЧСИ-Д.Б. за прекратяване на изпълнително дело и образувано въз основа на същия изпълнителен лист последващо изп.дело, като съдът не приема да е налице извънсъдебно прихващане защото волеизявлението за прихващане не е стигнало до адресатите”, с които изводи жалбоподателят изразява несъгласие, не съставлява посочен разрешен по делото релевантен правен въпрос. Развитите оплаквания са за неправилност на решението – касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, като въпросът стигнало ли е волеизявлението до всяка от посочените кооперации, е фактически, обусловен от данните по делото. Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно – разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика по въпроса за съобщаването на цесия. По този въпрос има установена съдебна практика, която е в смисъл, че за породи действие цесията, цедентът трябва да я съобщи на длъжника – решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК, задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№123/ 24.06.2009 по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО и Р.№ 674/24.09.2009 г. по гр.д. №1210/2008 г. на ВКС, ІV ГО, в съответствие с които е постановено въззивното решение. Дали волеизявлението за цесия е стигнало до адресатите, е въпрос фактически, отговорът на който е обусловен от събраните доказателства по конкретното дело, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
С оглед този изход на делото жалбоподателят дължи на ответника по жалбата 780 лв. – разноски за тази инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 239 от 22.07.2011 г. по т.д. № 97/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да плати на Кооперация “Задруга – 08” – [населено място], община В.Т. 780 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: