6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 793/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр.София, 24.07. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 793/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Гичмен от [населено място], общ.Р., подадена чрез процесуалния му представител адвокат П.З. от АК-Б. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1065/26.06.2012 год. по в.гр.дело № 4240/2011 год./поправено с решение № 1163/04.07.2012 год., постановено по същото дело/. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Благоевградския окръжен съд № 112/22.08.2011 год. по гр.дело № 392/2010 год. апелативният съд е осъдил ответника-касатор на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ да заплати на ЗК [фирма], [населено място] общо сумата 121 423,51 лева, представляваща изплатени от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на пострадалите В. А. Т./30 369 лева-главница и мораторна лихва/ и А. В. Т./91 068,40 лева-главница и мораторна лихва/ обезщетения за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 29.04.2006 год. по вина на водача Е. Гичмен, управлявал л.а.”А. Р.” с ДК № С 70-80 НН след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че след като е изключена по реда на чл.183 ГПК поради непредставянето й в оригинал пред първоинстанционния съд, процесната застрахователна полица не може да бъде обсъждана в мотивите на съда при постановяване на крайния съдебен акт при липса на надлежно определение за приемането й като доказателство във въззивното производство. Това е довело и до необоснованост на крайния извод за наличие на застрахователно правоотношение между страните по делото.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Излага доводи, че в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в р.№ 458/01.06.2010 год. по гр.дело № 1299/2009 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., въззивният съд се е произнесъл по следните процесуални въпроси: може ли без изрично искане по реда на чл.266, ал.3 ГПК от страна на въззивника за допускане и приемане на изключено на основание чл.183 ГПК доказателство въззивният съд да анализира същото в мотивите на своя съдебен акт; представлява ли посоченото действие на съда нарушение на диспозитивното начало и следва ли да има изрично определение за приемане на изключено по реда на чл.183 ГПК доказателство преди постановяване на въззивното решение. Поддържа още, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС относно приложението на чл.183 ГПК, позовавайки се на р. по гр.дело № 536/2010 год. на ГК-ІІ г.о. и р. по гр.дело № 1392/2010 год. на ГК-ІІ г.о. Поставените материалноправни въпроси се свеждат до следното: налице ли е валидно застрахователно правоотношение с оглед направените от ответника възражения за нищожност на застрахователната полица поради липса на реквизити по чл.184 КЗ и дали застрахователят платил обезщетението встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата с оглед извода на съда, че в случая не се касае за упражнено суброгационно право. Позовава се на приложените решения по гр.дело № 113/2009 год. на ОС-Хасково и по гр.дело № 2903/2007 год. на РС-Пловдив, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационното производство-юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител изготвил отговора на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, след отмяна на първоинстанционното решение апелативният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-водач на увреждащия автомобил, причинил ПТП след употреба на алкохол, да възстанови на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” изплатените от него обезщетения за претърпени неимуществени вреди на пострадалите при катастрофата две лица. К. иска по чл.274, ал.1, т.1 КЗ решаващият съд е приел, че в случая основание за предявяване на регреса е виновно противоправно поведение на ответника, който е причинил вредите, управлявайки пътно превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон, което е установено с влязла в сила присъда по НОХД № 64/2008 год. на РС-Разлог. Направен е извода, че делинквентът е шофирал процесния автомобил „А. Р.”, който е бил застрахован в [фирма] със застраховка гражданска отговорност от собственика му „ЦХСП Холдинг” видно от представеното заверено копие от издадената застрахователна полица 0216148/01.01.2006 год. В тази връзка е прието за неоснователно направеното от ответника с отговора му възражение относно липсата на застрахователно правоотношение с ищеца поради липса на задължителен реквизит по чл.184 КЗ, тъй като не е страна по застрахователния договор. С оглед защитната теза на ответника, проверявайки процесуалните действия на първоинстанционния съд във връзка с искането за представяне на оригинала на застрахователната полица, апелативният съд е приел, че неправилно при постановяване на първоинстанционното решение окръжният съд е приложил разпоредбата на чл.83 ГПК, изключвайки представеният заверен препис от застрахователната полица от доказателствата по делото. Констатирайки допуснато съществено процесуално нарушение решаващият съд е приел, че искането на ответника е неоснователно, тъй като оспорвайки качеството си на застраховано лице /защото не е подписвал застрахователната полица/ той няма право да оспорва правата на собственика на процесния автомобил, сключил застрахователния договор със застрахователя, като официално заверено четливо копие от застрахователната полица е представен и по наказателното дело и истинността на този документ не е била оспорена от делинквента.
В случая по делото въобще не е спорно, че собственик на застрахования автомобил е „ЦХСП Холдинг”, а ответник по регресния иск на застрахователя е шофьорът причинил катастрофата след употреба на алкохол. Съгласно чл.257, ал.2 КЗ застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползува МПС на законно основание. За разлика от общата норма на чл.213 КЗ, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл.274 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане – застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо средство. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав – чл.213 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното отношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 год. по т.дело № 624/2010 год. на ТК-І т.о.; решение № 130/03.05.2012 год. по т.дело № 244/2010 год. на ТК-І т.о. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК. Обжалваното решение е в съответствие със закона и цитираната съдебна практика. Ето защо, предвид наличието на задължителна практика на ВКС, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с регресната отговорност на причинителя на вредата към застрахователя по чл.274, ал.1 КЗ. В конкретния случай, с оглед данните по делото е установен фактът на управление на МПС от касатора след употреба на алкохол с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК. Установено е и извършеното от застрахователя изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на увредените лица, което пък е породило правото на иск на застрахователя срещу делинквента. Тъй като в обема на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане се включва и законната лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на ПТП/в съответствие с общото право на чл.84, ал.3 ЗЗД/, регресното вземане на застрахователя към делинквента включва освен размера на обезщетенията на пострадалите лица и дължимите лихви върху главниците, считано от датата на застрахователното събитие, които е изплатил.
Неоснователно се явява и поддържаното от касатора искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на поставените процесуалноправни въпроси. Преди всичко нормата на чл.266 ГПК в случая не е приложена от страна на въззивния съд по отношение на процесната застрахователна полица. Тя не е ново доказателство, тъй като е представена още с исковата молба, а официално заверено копие от нея се съдържа и в приложеното НОХД № 238/2007 год. на Разложкия районен съд. В тази връзка поставеният въпрос може ли въззивният съд без изрично искане да допусне по реда на чл.266, ал.3 ГПК изключено по реда на чл.183 ГПК доказателство е неотносим. Извън приложното поле на касационно обжалване е и въпросът относно приложението на чл.183 ГПК, който се припокрива с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е основал решението си на писмено доказателство във вид на заверено ксерокопие, чийто оригинал не е представен от ищеца въпреки задължаването му с нарочно определение по чл.183 ГПК от страна на първоинстанционния съд. В случая, проверявайки процесуалната законосъобразност на действията на окръжния съд апелативният съд е приел, че процесният документ неправилно е бил изключен при обсъждането на доказателствения материал по делото при постановяване на обжалваното решение. По същността си поставеният въпрос би могъл да представлява касационен довод по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалната норма на чл.183 ГПК евентуално поради необоснованост, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Правилността на решението не подлежи на проверка в стадия на селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Освен това, следва да се има предвид, че решаващият съд не е обосновал решението си единствено на непредставената в оригинал застрахователна полица, представляваща частен диспозитивен документ, а въз основа на съвкупна преценка и обсъждане на всички факти и събрани по делото доказателства, които са релевантни за предявения иск по чл.274 ГПК.
По изложените съображения, тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 2 653,50 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1065/26.06.2012 год., постановено по в.гр.дело № 4240/2011 год.
ОСЪЖДА Е. А. Гичмен, ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [община] да заплати на ЗК [фирма], [населено място] сумата 2 653,50/две хиляди шестстотин петдесет и три + 0,50/лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: