2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
С., 19.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 038/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Й. Л. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Р., срещу определение № 460 от 15.11.2010 г. по в. ч. т. дело № 653/2010 г. на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение. Със същото се отменя определение от 26.07.2010 г. по гр. д. № 2 214/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е оставено без уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото и вместо това е постановено делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията се и представил и съдебни актове.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 2 214/2010 г. пред Шуменски районен съд е образувано по искова молба от Д. Й. Л. от [населено място] срещу „HDI ЗАД „по отношения с Генерална агенция [населено място]”. Ищецът претендира заплащане на сумата от 8 859,43 лв. (6 429,67 лв. – главница и лихва – 2 429,67 лв.), въз основа на сключена застрахователна полица № 0002465/12.04.2007, издадена от Генерална агенция на [фирма] [населено място]. С отговора на исковата молба ответника е направил е възражение за неподсъдност на делото пред Ш., с искане същото да се изпрати по подсъдност на СРС. С определение от 26.07.2010 г. на Ш. възражението за неподсъдност е оставено без уважение. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба пред ОС [населено място], който с определение № 460/15.11.2011 г. по в. ч. т. д. № 653/2010 г. (предмет на настоящото производство) го отменя и постановява делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 108 ГПК. Съгласно чл. 108 ГПК исковете срещу юридическите лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. По делото няма спор, че ответникът има регистрирано седалище в [населено място]. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние [фирма] няма регистрирани клонове по смисъла на ТЗ. Застрахователна полица, въз основа на която ищецът основа претенцията си е сключена в „Генерална агенция” [населено място], която по своята правна същност представлява офис на ответника и няма статут на клон или поделение на юридическо лице. Липсата на регистриран клон в [населено място] на ответното дружеството изключва възможността делото да бъде разгледано от Шуменски районен съд, т. е. същото е неподсъдно на Ш.. По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 159/14.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2009 г. ІІ ТО, определение № 696/19.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 676/2009 г. на ІІ ТО, определение № 27/15.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 387/2008 г. на ВКС, І ТО и др. Според същата разпоредбата на чл. 108, ал. 1 , изр. 2-ро ГПК е неприложима в случаите, когато ответникът (юридическо лице) няма регистриран клон или поделение, като исковете срещу тях се предявяват пред съда,в чийто район се намира тяхното управление или седалище. При постановяване на въззивното определение Шуменският окръжен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Шуменски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 460 от 15.11.2010 г. по в. ч. т. дело № 653/2010 г. на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: